* Слово на цар Борис III при пренасянето на Свещения огън до новоосвободените краища на отечеството
„С благоговение приемам Свещения огън, запален в старопрестолния наш Преслав и с благоговение го предавам на вас - младите българи.
Да го разнесете по всички краища на новоосвободените български земи. Неговият пламък, светил и през вековете в Преслав, Търново и светата Рилска обител, нека в Деня на светите братя Кирил и Методий се отрази с нов блясък във водите на Дунава, Вардара и Нишава, на Охридското езеро и Бялото море.
Нека този огън - символ на духовното единство на целокупния български народ, да осветли душите, да стопли сърцата и да обедини около божествения си пламък всички българи в името на нашите скъпи завети и светини, вековни копнежи и съкровени идеали.
Тази божествена искра, която през хилядолетието на нашата история всред величие и слава, в борби и покруси никога не загасна, създаде и кали несломимия български дух и неговия безстрашен полет към свобода и напредък.
Нека този божествен огън отново освети и огрее цялата наша свободна свещена земя, нека възпламени душите и сърцата, за да изградим тази земя благоденстваща и мощна.
Да живее и пребъде свободна и обединена България!”
20 май 1941 г.
„...Не им отстъпих в нищо и си развързах ръцете след страхотна борба.
Осемнайсета година няма да се повтори. Хитлер побесня, когато му отказах за Русия. Крещя като луд, той се нахвърли върху мен и България с цял порой обвинения, нападки и закани. Ужас беше, но не му отстъпих в нищо.
Той смяташе да ме сплаши, вместо това спокойно му изложих положението ни.
Казах си, каквото имах да му кажа, ясно и недвусмислено - че съм решил ние да тръгнем по свои собствени пътища. Сега съм с развързани ръце. Спасих ви, даже аз да заплатя за това с живота си!”
(15 август 1943 г.,
след разговорите
с Хитлер в Берлин)
(Бр. 6/1999 г. на „Златоградски вестник”)