„... Между селското население и водителите на различни партии в България, средна инстанция са най-събудените и честни синове на България, наречени младежи, интелигенция и пр.
Те са най-жизненият фактор, те са, които величаят и въздигат водителите, министрите и пр., те са и които ги събарят, щом тия последните ударят през кривия път.
Тая сила, без която всеки народ е мъртво блато, дава тон и направление на обществените въпроси и течения. Ако да не би била тя, ако да се оставаше да бъдат решавани многото въпроси от безинтересующата се маса, то България щеше да бъде днес още под гръцкото духовно иго...
Ето защо едно време турците наричаха българската интелигенция „чапкъни”, ето защо руската царска преса ги кълне и титуляра „подлая и испорченная интелигенция”, ето защо ние трябва най-после да се стараеме, щото контингентът на тая интелигенция да бъде по-широк, да се трудим да развием по-голям политически дух между населението, необходим за нашето съществувание...
Нашите думи, че за тия хора, социалистите, няма отечество, държава, правителство и пр., се потвърждават най-бляскаво от цитатите на Д. Благоева.
България велика, България царство, България, съединена с всичките български земи и нам що си още, България със силно правителство - това според собствените им думи е „глупост”, „невежест во”, идеал на тълпата, защото се усилвала десницата на богопомазаника, на правителството, на казармите и пр.
Казват, че съединението било нужно между два братски народа, продължава нашият гений Д. Благоев. Нали българският и руският народ са два братски народа? Защо тогава да са разделени…
По-нататък тая креклива жаба се мъчи да докаже, че съединението щяло да даде по-голяма власт и сила както на княза, така и на правителството му. Кружокът на Д. Благоева, все от нихилисти и конспиратори, както ще да видят читателите по-долу, е участвал в много мръсни съзаклятия против българските борци за свобода и независимост.
В 58-и брой на „Свобода”, в една наша статия обвинихме най-яркия подклададжия Д. Благоев, че той със своята дивотия по „труда” и с „Демократ”, се обяви против България, поиска да стане кореспондент на в. „Новости”, най-гнусният руски орган против нашето дело.
В друго едно писмо и мадам Белова от Женева, до съпруга й Белов, се говори следующето: „Ние трябваше да се възползуваме от съветите на Вела Благоева, да пуснем в ход това, което пука, т. е. динамита…”
Тоя динамит, няма съмнение, че се е готвел за българските деятели, регенти и др.
Това са те социалистите в България. В България, казваме ние. Защото по другите царства те могат да бъдат и са твърде уместни и полезни за своето отечество.
В нас те са зараза, щом поискат да сеят социализъм на българската неблагоприятна почва. Ние съветваме нашата младеж да се пази от тия болни хора, за които отечество не съществува. От българската интелигенция се изисква само едно: да пази тя своята земя от всякакви чужди доброжелатели, да се стреми към запазване свободата и независимостта на България и да поддържа и насърчава онова правителство и ония деятели, които са доказали вече своя патриотизъм.
А който иска подкладки, освобождение на „труд” и социализъм, нека иде да продава краставици в Русия, Англия, Франция и др. България няма нужда от такива ципори.
(Из „Социализмът в България”)
(Бр. 38/1990 г. на „Златоградски вестник”)