Иван ОРЕШКОВ

Берлинският договор от 1878 г. разреши на малка част от българския народ да уст­рои подчинено на Портата и зависимо от Русия княжест­во, без право на самостоя­телна политика. Княз Алек­сандър I Батенберг пренеб­регна забраната на братов­чед си, императора на Русия Александър III, и оглави дело­то на Съединението.

То бе­ше първата стъпка в осъщес­твяване на националния иде­ал. Князът поведе войските на бран срещу сръбския заво­евател и той бе прогонен.

Руският император се заре­ди с омраза към княза на бъл­гарите, задето се противопостави да се обяви губерния България.   Предложиха   на Александър I 4.5 милиона руб­ли да бъде помощник-губернатор. Той отказа и се задоволи със скромната заплата, оп­ределена му от Народното събрание.

В бурните дни на Съедине­нието и Сръбско-българската война, Захарий Стоянов се убеди в коварството на руската дипломация и написа: „Наша­та свята длъжност ще бъде да поддържаме и защитаваме Негово височество...”

А импе­раторът бе наредил с телег­рама от Русия: „Докато на българския престол е Батенбергският принц, Русия няма да помага…”

Заговорът и престъпното дело на детронацията на Александър I бяха извършени от български офицери в 3 ча­са през нощта, на 9 август 1886 г. Превратаджиите го карат да напише собстве­норъчно указа, че се отказва от престола.

„Аз дойдох до разрив с Ру­сия, защото водих самостоя­телна национална политика. Моята постъпка е доказател­ство за искреното ми жела­ние тази страна да бъде щастлива. През седемте години на българския престол, аз бях всецяло предан на български­те интереси!” - пише в споме­ните си държавникът Батен­берг, разгромил с младата ар­мия на новата българска дър­жава нахлулия в земите ни сръбски окупатор.

(Бр. 16/1996 г. на „Златоградски вестник”)