„Мъжествени и христолю­биви Българи!

Като се завърнете при ва­шите сънародници, не заб­равяйте да им известите гръмко, че православна Ру­сия твърдо помни от кого е приела словото Божие на свой роден език; никога не ще забрави своя древен свят съюз с българската ро­дина; и в благоприятно вре­ме не ще пожали нищо да заплати с лихвата своя ду­ховен дълг!”

Архиеп. Инокентий, 1854 г.,

обръщение към българския отряд,

притекъл се в защита на Севастопол

„…Посочените по-горе па­метници от руска редакция, писани върху българска ос­нова, свидетелстват по ка­тегоричен начин за литера­турните връзки между Бъл­гария и Русия, за миграция на нашето литературно наследство по посока на руските предели още през X-XI век. Много от най-ста­рите руски паметници или са преписани от български оригинали, днес вече изгу­бени, или са претърпели из­вестни промени с оглед на местните условия, или пък при съставянето им са из­ползвани български изво­ри... 

Проф. Куйо Куев

 „Трябва да признаем, че голямо количество от ви­зантийските произведения е дошло в Русия вече в го­тов южнославянски превод и при това от най-старо време - в български прево­ди…”

В. М. Истрин

(Бр. 11/1996 г. на „Златоградски вестник”)