Юлия БЛАГОЕВА

В миналото златоградчани не са обръщали голя­мо внимание на рождените си дни, но затова пък на голяма почит били именните им дни.

Има свидетелс­тва, че те често съвпада­ли и с рождените. Тогава казвали, че на такъв ден можело „цалону село да са извърви”, т. е. през къща­та на именика минавали много гости. Това било свидетелство за уважение и хората бързали да доне­сат благословията в дома му. А недоимъкът съвсем не пречел на веселието и доброто настроение у гос­ти и домакини. Нищо не мо­жело да им пречи да пеят песните си и да се шегуват, а имало ли и гайда, непременно се извивали и хора.

Големите златоградски салони и открити чар­даци в старите къщи били удобни за тази цел. Дома­кинята минавала с табла­та и черпела с вишнево или дюлево сладко, а след това с чашка вино или ракия. На те­зи празнувания често става­ли любопитни случки.

Напри­мер навремето дълго се раз­казвало как на Тодоровден, когато в страната се уст­ройват надбягвания с коне и каруци, в Златоград Илия Картулев се качил с коня си на втория етаж в къщата на Тодор Шуков, за да го позд­рави за именния му ден.

Не били редки случаите, когато млади се харесвали по тези вечери и следвали сватбите. Но празнуването на именни­те дни почти изчезна пора­ди проповядвания през пос­ледните десетилетия атеи­зъм. Сега се забелязва, че хората отново се Връщат към големите си празници от миналото, когато не е била необходима специална пока­на, за да отиде човек и поз­драви именник.

(Бр. 6/2016 на „Златоградски вестник”)