„В миналото гърците имаха за врагове турците.

През следващите години ще имат за врагове българите. Започ­ва се наново и ще продължи в още по-страшна форма, от­колкото някога, дивата война от византийските времена и разни Василиевци ще кръстос­ват страната и ще дирят българи по планините, из пе­щерите, по селата и по гори­те, и ще ги изгонват или изби­ват...

Василий, вместо да ослепи толкова хора, нещо варварско, щеше да направи по-добре, ако ги беше избил всички. Така хем тези хора ня­маше да се измъчват - живи ослепени, хем числото на бъл­гарите в света щеше извед­нъж да се намали с 15 000 ду­ши - нещо полезно...”

Йон Драгумис

(Из „Кръв на мъченици

и герои”, Атина 1907 г.)

Така избиваха българите в Гръцко

„На 26 юли 1924 г. към 20 ча­са, в с. Търлис, Драмско, гръц­кият пограничен дружинен ко­мандир провокирал сред селото атентат с бомби, взети от заставата в с. Каракьой.

От атентата няма никакви жерт­ви или повреди, нито са прес­ледвани или хванати атента­торите. Още същата вечер за­почват арести на българи от селата Търлис, Ловча, Каракьой, които се отвеждат в послед­ното село.

Арестуваните са около 70-80 души, между които и 12-годишното дете Ангел Станков от Търлис. На 27-и към обяд, един пограничен офицер с 15 милиционери, малоазиатски преселници, по указание на дружинния командир избират 25 от арестуваните и ги подкарват вързани по двама за село­то Горни Броди, под предлог за разпит.

Из пътя те са подла­гани на жестоки гаври и побоища. Като пропътували 5 км, в местността Черна гора офи­церът дава заповед да насядат за почивка и веднага след това дава няколко залпа по вързани­те нещастни българи, от кое­то остават мъртви по места­та си по-голяма част, а само 6-7 ранени и случайно незасегна­ти от куршумите успяват да се спасят…”

(Централен държавен

архив, Фонд „Протогеров”)

(Бр. 22/1996 г. на „Златоградски вестник”)