Проф. Божидар КУНЧЕВ

 

 

С благословията на днешните ни властници страната ни преживява поредното мъчително унижение със завръщането на руския империализъм.

Те пробват новото си нахлуване с онази наглост, добре позната на света, която им остана въпреки позора с имената на Полша, Прага, Афганистан.

Така властниците загубват правото си да принадлежат към нашия народ, който колкото и да е позагубил националното си достойнство, все още помни как неговите първенци ненавиждаха руското мракобесие и руската имперска политика.

 

Един Раковски казваше, че след освобождението за нищо на света не трябва да избираме за княз някой руснак. Защо­то „...тогава ще настъпи кра­ят на България”.

Добре помним думите на Апостола за дей­ствителната същност на рус­ката империя.

Не сме забрави­ли колосалните усилия на Стамболов да ни спаси от тези, които искаха да ни превърнат в своя губерния.

Големият българин Димитър Маринов пи­шеше в своите спомени: „И България дотогава ще търпи душевно крушение, додето се не измрат тия наши заслепени русофили, които още не могат да сломят и съкрушат в себе си кумира на русофилството, създаден от тех през едни вре­мена на наивност и раболепие.” Той мислеше, че „нашите зас­лепени русофили са на изчезва­не, но още тормозят нашия държавен живот”. Оказа се, че те не само не са на изчезване, но се и умножиха с решаваща­та помощ на съветската армия и страната ни беше съветизирана за дълго.

Човек има право да се срамува, след като държавната му власт подрива основите на българската независимост. Защо недвусмислените имперс­ки внушения в речите и интер­вютата на руските емисари не получиха отпор на официално равнище?

Такъв отпор няма да има и ако страната ни успее да съхрани своя суверенитет, сегашните властници ще останат в най-черните страни­ци на историята ни.

Затова питам мадридската особа, на това ли го учеха в американското военно училище? Питам го, ако още не се е отказал да царува, как се вижда като руски васал?

И питам президента историк: на това ли го научи историята ни?

Колко безнадеждно звучат сега думите „Боже, пази България!”.

Защото не може да бъде опазена от русофилството на своята власт.

Да живее губернията! И да не е посмял някой от въпросните господа да спомене името на Раковски, на Левски или Стамболов. Защото всеки момент ще пристигне по пощата портретът на сегашния ни „бащица государь”.

(Бр. 6/2002 г. на „Златоградски вестник”)