„Обичам момче, което е с 6 години е пo-голямо от мен - аз съм на 17.

Видяхме се случайно, когато още беше тук в отпуск. Не си отклонявах погледа от него - толкова ми беше харесал. Една приятелка ми гледа на карти и на кафе и ми каза, че бил много добър, въобще само хубави неща за него.

Реших да му напиша писмо, защото мислех само за него. Първа изказах чувствата си и мисля, че не сгреших. Започна да си идва често в отпуск, дори понякога сам беше разписвал книжката си, за да си дойде.

Родителите ми научиха за него и ми забраниха всякакви връз­ки и срещи с него.

През междучасията му се обаждах по теле­фона, писмата му получавах на друг адрес. След като се увол­ни през миналата година, се запознах с родителите му, а той се запозна с моите. Така разбраха, че няма да могат да ни разделят и сега нямат нищо против дружбата ни.

Той се зак­ле, че ще ме изчака да завърша, а в това, че водим полов живот, няма нищо лошо според мен. Не се притесняваме, че мога да забременея, защото веднага ще се оженим. Не използ­ваме презервативи, таблетки, спирали, а прекъсваме половия акт. Мога ли да продължа да водя полов живот"?"

Отговор с малък съвет

Във вашия случай едва ли мо­жем с нещо да ви бъдем полез­ни.

Въпросът поначало изключ­ва смисъла на всякакъв отго­вор. Всички важни решения за уреждане на отношенията ви с другия пол и за личното си щастие не само сте взели, но и сте ги осъществили. Преж­девременно или не, правилно или неправилно - в случая губи всякакво значение.

Вие ни обе­зоръжавате с едно подробно писмо, от което блика безпре­делно щастие и рядко сполуч­ливо сложили се ситуации на хармония.

Все пак добре е все още да се пазите от забреме­няване въпреки готовността ви да прекъснете образование­то си преди финала. Необходи­мо е съвсем малко търпение. Както сте изчакали излизане­то му от казармата, така и той би трябвало да ви даде възможност да се дипломира­те.

Дано успеете да съхрани­те обичта си и да я предадете на вашите деца.

(Бр. 13/1994 г. на „Златоградски вестник”)