Есе от

Жак ЖУЯРД

Навсякъде по света парламентарната демокрация боледува.

Навсякъде по света, независимо дали става дума за парламентарна демокрация, президентска република или каквато и да било смесена форма между тях, властта се отдръпва от институциите, призвани да я упражняват по демократичен начин и все повече стават атрибут на определени, демократично избрани личности.

Навсякъде вече личностите представляват демокрацията, а не институциите.

А народът, третиран навсякъде като електорат, се разделя на две категории.

От едната страна са активните граждани – те плащат своите данъци, интересуват се от политиката и гласуват по време на изборите.

Другата част, това са пасивните граждани – те само изразходват средствата на държавата, не им пука за политиката и никога не гласуват.

Никога досега демокрацията не е била нито толкова добре, нито толкова зле, колкото на края на ХХ век. В посоката, в която вървят нещата, демокрацията може да загине всеки един момент.

В Гърция, Испания, Португалия Латинска Америка, както и в страните от Източна Европа, където през последните 20 години демокрацията спечели нови територии, всеки ден се наблюдават симптомите на скорошната гибел на демократичните идеи.

Най-голямата опасност за европейската демокрация бе разбита през 1945 г. с капитулацията на фашистка Германия.

Втората атака бе водена от комунизма – много по-фина, защото боравеше с почти еднакви понятия. Поне на думи, формално. Тази атака загина през 1989 г. буквално пред нашите очи.

Но за наше учудване именно отвътре демокрацията боледува и стойностите се обезценяват. Партиите са необходимото зло за демокрацията и тяхната пълна трагедия ще се усили сега, след пълното разпадане на комунизма. Както наляво, така и надясно партиите вече не представляват носителите на демокрацията, те не са вече посредниците между народа и „големите на деня”. Разяждани между далаверата и корупцията, днес партиите се интересуват само от един проблем – как на следващите избори да представят пред избирателите по-приемливи за тях политически фигури.

През изминалите 50 и повече години страните от социалистическия лагер страдаха по свободата, която загубиха благодарение на Сталин и останалите. Ето че по някакво невероятно чудо те се освободиха от тиранията и какво виждаме? Освободените народи се отвратиха от демокрацията, преди още да са опитали от нейните плодове. В нито една от тези страни парламентаризмът не беше възстановен. В тези страни победи свободата, но пътят на тези страни до демокрацията е все още дълъг. Властта не служи за нищо. И за да бъдем по-точни – за почти нищо. Възможностите на властта да пречи са почти безкрайни.

Властта може да забрани, да потиска, да вкарва в затвора, да изтезава, да убива. За всичко това властта има войници, полицаи, прокурори, следователи, съдии, администратори, министри. Но полезният капацитет на властта е почти нулев.

Нека поговорим за най-важния проблем на френското правителство – безработицата.

Кажете ми по какъв начин властта би могла да създаде със собствените си средства едно производствено работно време? Но властниците говорят само за това – как ще се преборят с безработицата. Всъщност всеки от политиците ругае другия, прави закони, дискусии и конференции и чака да дойдат изборите, за да се пребори за депутатско място.

И така играта продължава. И опозицията, като вземе властта, ще се справи толкова с проблемите, както и днешните управляващи. Това е просто една игра. И тази игра я правят политиците, журналистите и партийните активисти. Останалите гледат. И понякога гласуват. Това е! Всеки играе своята игра срещу заплащане и основното му цел е да докаже, че политиката може да промени нещо. Може би трябва да приемем, че един цивилизован народ има развита администрация, вместо правителство.

„При демокрацията, казва Клод Лефорт, властта е само едно празно място и актьорите са само едни статисти, които имитират движения на фона на един плейбек, една музика, написана за тях на едно друго място.”

Демокрацията не е един режим, който бихме могли да изберем по каталог измежду много други форми на управление.

Демокрацията е последният стадий от развитието на политиката. Това е този стадий, след преминаването на който политиката загива от самосебе си.

(Бр. 11/1994 г. на „Златоградски вестник”)