Борис Христов

…

Затварям ви за думите, уши – резето спускам.

Не искам в този дом да се говори за изкуство –

не искам в хленчене и мъдрословия угодни

напразно да се споменава името Господне.

Когато имаше какво да даже на сърцето,

устата ми не криеше езика под небцето

и в стихове – спасителни – макар и тихо,

звънях отвътре, докато отвън ме биха…

Ала сега, докато в разума е още светло,

прибирам стълбата, с която стигах до небето,

и бързам да напусна на поезията храма,

преди да запълзят змии по младото ми рамо.

Каквото съм изпял дотук - ще го изтрия.

Ще вържа двете си ръце - устата ще зашия.

И ще се хвърля лудо на живота по вълните,

това, което някога измислих - да изпитам...

(Из „Честен кръст”,

Варна, 1982)

Бр. 22/2015 на „Златоградски вестник”