По случай Седмицата на гората, общината организира „почистване на обществените зелени пространства, почистване на паркове, градини, междублокови места, тротоари и улици на територията на общината”.

 

Призовавайки гражданите да се включат в инициативите, бяха обявени и телефони, на един от които се обадихме с молба да осигурят превоз за изчистване на зелените междублокови пространства от колите, брутално превърнали ги в кални зони и безплатни паркинги. Отговориха ни, че нямат такъв превоз, да се обадим в полицията.

Там обаче казаха, че не са общинска полиция и не се занимават с поддържане и почистване на зелените площи, не се занимават и с паркиране в градинки. Посъветваха ни да се обърнем към общината…

И докато ставахме разногледи и ни се зави свят от „обръщане” към тези два бюджетни хрантутника, зелените пространства в Стария град продължиха да се заливат с баластра, да се ограждат с дървения като селски коневръзи, за да се настаняват там колите на преспиващите в околните хотели туристи; градинката пред кметската пицария продължи да се унищожава от паркиращи в нея простаци, а полицията, която е на 50 м оттук, наблюдава всичко и хич, ама хич не й дреме. Същото е и зад кметската пицария, и зад всеки жилищен блок – всеки го вижда и вече така е свикнал, че това е част от естетическата му нагласа.

Също в Седмицата на гората, главният дървосекач на общината продължи да оставя пънове из града, но нито едно дръвче не е засадено до самите останали пънове. Седмица на гората ли? Хайде холан, кмете!

Затова цитатът, в който общината „..призовава всички жители на община Златоград да организират почистване на прилежащите площи на домовете си и междублокови пространства…”, можем да наречем един от най-лицемерните, които някога нашият вестник е пускал в четвъртвековната си история. Ашколсун, кмете! Добре бе, н-к Бурдев!

 

(Бр. 13/2015 на „Златоградски вестник”)