Есе от

Джордж ОРУЕЛ

 

 

Най-ужасяващото постижение на Партията бе да убе­ди хората, че обикновените желания, обикновените чувс­тва, нямат значение, като сьщевременно им бе отнела ця­лата власт над материалния свят.

Попаднал веднъж под контрола на Партията, онова, което чувстваш или не чувстваш, което вършиш или не вършиш, нямаше съвършено никакво значение.

 

Каквото и да се случи, ти изчезваш и повече нищо не се чува нито за теб, нито за делата ти. Изличават те напълно от хо­да на историята.

Но за хора­та от преди две-три поколе­ния това не би изглеждало така съществено, защото те не се опитваха да променят историята. Те се ръководеха от лична преданост, която не подлагаха на съмнение.

Ако всички еднакво се рад­ват на свободно време и си­гурност, преобладаващата маса човешки същества, кои­то обикновено са затъпели от бедност, ще се образоват и ще се научат да мислят са­мостоятелно. А веднъж пос­тигнали това, те рано или късно ще разберат, че приви­легированото малцинство няма никаква функция и ще го пометат. Йерархическото общество може да съществу­ва единствено на основата на бедността и невежеството. Двете цели на Партията са да завземе цялата повърхност на земята и да унищожи вед­нъж за винаги всякаква въз­можност за самостоятелно мислене.

Два са големите проблеми, които Партията се стреми да разреши.

Единият е как да проникне против во­лята му в мислите на дадено човешко същество, а другият е как да се убият без пре­дупреждение неколкостотин милиона души.

Във всеки ва­риант на социализма, проя­вил се след 1900-та година, целта да се установят свобо­да и равенство все по-открито се изоставяше.

Наследни­ците на френската, английската и американска­та революция са вярвали донякъде в собствената си фра­зеология за правата на човека, свобода на словото, равенство пред закона и т. н. Но към четвъртото десетиле­тие на XX век всички основни течения на политическата мисъл се превърнаха в авто­ритарни.

В общата атмосфе­ра на непримиримост на въз­гледите, беззакония, като затвор без съд, изтезания за изтръгване на признания, де­портиране на цели народи, не само станаха нещо обикнове­но, но бяха толерирани и оп­равдани от хора, които се смятаха за образовани и прогресивни. Беше ясно ка­къв тип хора ще управляват този свят..

Новата аристокра­ция се състоеше от бюрокра­ти, технократи, профсъюзни активисти, специалисти по пропагандата, социолози, журналисти и професионал­ни политици.

В сравнение със съответните класи в минало­то те не бяха така алчни и луксът по-малко ги блазне­ше, но бяха по-ненаситни за чиста власт и бяха твърдо решени да смажат опозиция­та. Последното различие е основно.

В сравнение със съ­ществуващата днес, всички тирании в миналото са ко­лебливи и нерешителни. В сравнение с днешните стан­дарти, дори католическата църква от средновековието се отличава с търпимост. Ед­на от причините е, че в мина­лото нито едно правителство не е било в състояние да дър­жи под постоянно наблюде­ние всичките си граждани. За пръв път се появи възмож­ността не само да се наложи пълно подчинение на волята на държавата, но и пълно единство на мнението по всички въпроси.

Ликвидира­нето на частната собственост означаваше всъщност съсредоточаване на собствеността в много по-малко ръце, от­колкото преди. Но с тази раз­лика, че новите собственици бяха група, вместо сбор от отделни личности. Богатст­вото и привилегиите се защи­тават най-лесно, когато са съвместно притежание. Ко­лективно партията притежа­ва всичко, защото контроли­ра всичко и разполага с продукцията както намери за добре. Тя успя да заеме тази командна позиция в години­те след революцията почти без съпротива, защото це­лият процес бе представен като акт на колективизация­та. Винаги се е смятало, че социализмът ще настъпи веднага, след като бъде експроприирана класата на капи­талистите. Фактът, че партията не е наследствена организация, изигра значителна роля при неутрализирането на опози­цията в решаващите години.

Но същността на олигархичното управление не е властта да се предава от баща на син, а да се съхраняват определени възгледи и определен начин на живот, наложени от мъртвите на живите. Една управляваща група остава власт, докато може да посочва наследниците си. Партията не се стреми да обезсмърти потомството си, а да обезсмърти сама себе си. Няма значение кой държи властта, стига йерархичната структура да се запази непроменена. Бунтът или подготовката на бунт, понастоящем са невъзможни. Пролетариатът не представлява никаква опасност. Оставен на себе си, той ще продължи от поколение на поколение да се труди и плоди не само без никакво желание за бунт, но и без възможността да осъзнае, че светът би могъл да бъде друг.

На мнението на масите не се предава никакво значение. На тях може да се даде свобода на мисълта, защото те нямат никаква мисъл.

При партийните членове, напротив - не бива да се допуска и най-малкото отклонение в мнението, дори по най-незначителния въпрос. От партийния член се очаква да няма лични чувства и спадове на ентусиазма. Той трябва през целия си живот да изпитва несекваща омраза към външ­ните врагове и вътрешните предатели, да тържествува при победите и да се прекла­ня пред мощта и мъдростта на партията.

Той трябва да бъде откъснат от миналото по същия начин, както и от чуждите страни, защото е необходимо да вярва, че жи­вее по-добре от дедите си и че жизненото му равнище постоянно се повишава.

Най-важната причина обаче за променянето на миналото, е необходимостта да се гарантира непогрешимостта на Партията. Основно поло­жение при социализма е променливостта на миналото. След като партията прите­жава пълен контрол върху всички документи и върху умовете на своите членове, следва, че миналото е тако­ва, каквото го иска партията. Често тя отрича и скверни всеки принцип, първоначал­но застъпен от социалисти­ческото движение и при това го прави тъкмо в името на социализма. Противоречия­та не са случайни, нито пък са плод на обикновено лицемерие. Те са преднамерено упражнение.

Защото само чрез съгласуване на проти­воречията, властта може да бъде запазена за неопределе­но дълго време. За да могат висшите да запазят завинаги мястото си, преобладаващо­то състояние на ума трябва да бъде контролираното бе­зумие... (Бр. 23/1992 г.)

 

(Бр. 12/2015 на „Златоградски вестник”)