+ Вино и шоколад се ля за св. Трифон и празника на Валентин в Златоград, коне и понита мериха сили на Тодоровден…

 

 

На чаршията в Златоград културният календар започна с песни и танци на Сирни Заговезни, след това отново се проведе традиционната Трифониада, а следната неделя продължихме с кушиите за Тодоровден. А, конкурирахме малко и карнавала в съседно Ксанти, който вървеше в същия ден с нашия…

 

Празникът на влюбените бе полят и захаросан обилно с шоколад и „супер здравословните”, според майстор Стелиос от съседно Ксанти, храни - нар, морски зърнастец, боровинка, годжи бери. Умения, които той нагледно ни демонстрира в р-т „Александър”.

В деня на любовта и виното празнуващите в града ни граждани и гости станаха свидетели и на „борбата” между деветимата производители на вино се състезаваха за призовото място в конкурса за качествено питие.

А първото място беше присъдено на Александър Топалов, който не само участваше в конкурса с три вида вина, но и отново, за трети път победи конкурентите си винари.

Както казахме по-горе, имахме и майстор сладкар от Ксанти. Който пък напълни най-големия ресторант в града, за да смая  народа с майсторска демонстрация на производството на шоколадите си с редки плодове, между които здравословният  черен шоколад с морски зърнастец.

Майстор Стелиос топеше шоколад на котлона си и разстилаше чрез чаровните си златоградски асистентки неизвестните при нас плодчета и така обещаваше, че хранително-вкусов изследователски център в София ще се произнесе не само за хранителните, но и за лечебните качества на неговите вкусни творения.

Преди девет години Стелиос се прочу с гигантската си, цели 30 тона баклава, с която покри моста не къде да е, а над Цариградския Босфор. ЗВ

 

Лозарски ръце

 

Дълги са нощите в зимните пазви –

само за обич и сънища снежни.

Съмне ли сутрин, лозите разказват

ножици остри как нежно ги режат,

 

после поливат ги с капчици вино,

бялата пролет мъгла щом надвие,

слънце целуне ги с устни копринени,

листи от пъпчици тъй да избият.

 

Луд вятър пее, редят се сезони,

сбират лозите от медната сладост.

Дойде ли есен и чепки се ронят,

галят ги пръстите с нежност и радост.

 

С песен и вяра ръцете откъсват

зрелите алени първи гроздòве,

в старите бъчви зърната се пръскат,

вино да станат за тежки любови.

 

Ивелина Никова

 

(Бр. 10/2015 на "Златоградски вестник")