+ Административната управа на общината побесня от страничка и половина „лично мнение” в миналия брой!

 

Ефим УШЕВ

 

 

Редовните ни читатели си спомнят премеждията с предишните управи на общината, повод за които най-често са били публикувани мнения и становища във вестника, с които те не са били съгласни.

Сега всичко започва отново, защото след изразеното лично мнение в бр. 9 на вестника под заглавие „Нова конфронта­ция в обществото ни под­готвят общинари”, кметът и зам.-кметът на общината устроиха двучасов скандал на автора.

 

Не бе никак далеч време­то, когато кандидат-кметът Николай Деспотов ни уверяваше, че ще бъде пър­вият кмет, с който редак­цията ни няма да има проб­леми за изразени мнения и критики от страниците на „Златоградски вестник”.

Сега е ясно, че заедно с политконтрола в администрация­та – Големилова, той ще размах­ва пръст срещу свободното сло­во във вестника и няма да се спрат пред нищо, за да смажат дръзналия да изкаже различно от партийните им идеологеми мнение.

Какво бе основното в прове­лия се инфарктен „разговор”?

Различията са преди всичко в погледа към родната ни исто­рия - кметът и неговият замес­тник предпочитат партийния поглед към нея, с присъщите й измишльотини за някаква анти­фашистка борба, и се възмуща­ват как може да се пише така за „героинята” им Чанкова…

Аз предпочитам езика на докумен­тите - историята ни така бе фалшифицирана, че антибългарски бунт през 1923, инспириран от Кремъл и неговите слуги Ди­митров, Коларов и Луканов, бе провъзгласен за „антифашист­ко въстание”.

Когато за фаши­зъм в Германия се заговорва 10 години по-късно - през 1933!

За това антибългарско „въста­ние” сръбският в. „Време” от 1. Х. 1923г. пише:

„Ние прочетохме с удивление новината, че от 70 арестувани комунисти, всички, които не са били обвинени, поради липса на доказателства в активни дейс­твия, са били освободени. И то­ва става, когато вече комунис­тите са започнали своите бун­тове. Всеки комунист, само за това, че е комунист, е престъп­ник вече към човечеството. Ни­ма това, което те вече напра­виха в Русия, е малко за евро­пейските народи, за да се убе­дят, че комунистите са прес­тъпници и пред Бога, и против хората!”

Това го пише сръбски вестник. А ето как постъпват „фа­шистите” с арестуваните агенти на Мос­ква, натоварени със задача да установят „съ­ветски строй в България”:

„Да не стават над арестуваните комунисти ни­какви изстъп­ления. Виновните ще получат наказанията си от съдилища­та. Изстъпленията над арес­туваните е позор за всяка власт и я разхлабва. Вземете най-енергични мерки по това съдържание на телеграмата!”

Това е телеграма от тога­вашния вътрешен министър, разпратена до всички райони, където е имало бунтове. Осъ­дените по-късно пишат прочувствени молби до царя, с обеща­ние за вярност към отечество­то, за да ги помилва. И са по­милвани! И веднага отново се включват в антибългарската дейност с терористични акто­ве, най-големият от които е през 1925г. - атентатът в цър­квата „Св. Неделя”, където за­гиват над 150 невинни хора.

Същото е и с другото антибългарско ..въстание” през 1944 г., когато без предупреждение сме окупирани от съвет­ски войски, при това след като министър-председателят Конс­тантин Муравиев е обявил вой­на на Германия.

В книгата си „Моята мисия в Кайро”, Стойчо Мошанов пресъздава разговора си с официалния представител от британска страна за подпис­ване на „примирие”.

„Стойчо Мо­шанов: Защо не държите смет­ка и за съпротивата на българ­ския народ срещу правителст­вото му?

Сийтън Уотсън: Тия възра­жения можете да направите пред конференцията. Но поне­же вие повдигате въпроса за съпротивата на народа у вас, нека да говорим за нея. Тя бе най-слабо изразена от всички окупирани от германците наро­ди. Сведенията, които имаме от връзките ни в България, еди­нодушно говорят, че партизан­ското ви движение не е всена­родно, а партийно-комунистическо. Действията му са анархични, без определен план и ка­то така – безрезултатни…”

То­ва е мнението на света. И къде е тук „антифашизмът”?

Така е и при Йорданка Чанкова - ако поклонниците й си дадат тру­да да прочетат книгите за нея от собственото им партийно издателство - „История на ремсисткото движение”, ще се убе­дят в дейността й, която е предимно терористична: убийс­тва на хора от засада, взривя­ване на влакове и жп линии, ман­дри, кметства и т. н.

През 30-те години, когато е най-жесто­кият сталински терор в СССР, тя е на обучение там и се връ­ща в страната ни с ясни зада­чи - борба срещу законната власт за установяване на съ­ветски режим. Срещу какъв фа­шизъм се бори тя? Посочете един министър-председател на България дo 9. IX. 1944 г., който е фашист! Кога в България е има­ло фашистка партия на власт?

Да се твърди това е клевета срещу българския народ, който спаси българските евреи и никога не е изпращал фашисти в българския  парламент!

Тук ще отворя една скоба - чува се, че при посе­щението си в Хрисуполис, Северна Гърция, г-н кметът Деспотов е говорил на публич­но място за някакви „български фашисти”, разстрелвали мирни­те гърци...

Ако това е така, не можем да го определим по друг начин, освен като предателст­во към нацията - българската войска ли е била „фашистка”, ко­ято няма загубена битка и по бойните полета осъществява­ше националния идеал за обеди­нение на целокупното ни оте­чество и бе посрещана с хляб, сол и радостни сълзи от поро­беното българско население в Добруджа, Тракия и Македония… Тази войска ли е „фашистка"?

Мога да кажа, че за такива твърдения зад граница от държавни лица, се искат ос­тавки!

Другото обвинение към авто­ра на „личното мнение” от ми­налия брой: как може по такъв начин да се обиждат съветни­ците, като се оспорват изра­зени от тях позиции? Хубаво е да се четат централните вес­тници - там ще се види по ка­къв начин се критикуват прези­дент, премиер, министри и пр. А в родния ни Златоград - сакън, да не пипнем съветниците, да не нарушим душевния им зас­той...

Най-шокиращо е обвине­нието обаче, че вестникът „разделял и конфронтирал обществото”… Смайващо! Като че ли вестникът взима полити­чески решения за монтиране на партизански паметници и на­режда тяхното изпълнение!

Всъщност вестникът само спо­деля мнения по дадени дейст­вия на управленците, които действия могат да обединяват, но и да конфронтират. В слу­чая не бива да се забравя, че обществото е шарено, а не са­мо „червено”. И ако една част от хората ще се кланя на въп­росния паметник, другата ще плюе…

За съжаление отново се връ­щаме на изходни позиции, кога­то поредната управа започва война срещу златоградския вес­тник, не можейки да понесе не­говата свобода.

Според кмета и неговия заместник, оттук на­татък вестникът не е общинс­ки и затова ще си правят те­хен вестник. Изхождайки обаче от основанието за скандала, яс­но е, че на тях не им трябва свободен общински вестник, а партийна трибуна, която да ги обслужва и заблуждава хората!

Отказвайки нормалния спор и разговор на страниците на вес­тника по определени несъгла­сия, властта ще демонстрира мускули към изданието, включи­телно и икономическото му за­душаване.

По-голям атестат за такава власт едва ли може да има.

P. S.: Тези редове написах на 3 май - Международен ден на свобо­дата на печата... (Бр. 10/1996 г.)

 

(Бр. 9/2015 на „Златоградски вестник”)