Друг общински бос, който и преди, и сега, все е шеф на просвещението златоградско, и който дълго време залъгва редакцията, че ще говори за проблемите на просветата, е директорът на гимназията ни.
Но необяснимо защо, според него все не е време, все не е подходящо, все било рано... Докато цялата българска преса ври и кипи с мнения, предложения, изказвания на просветни дейци, за нашия директор не си заслужава да занимаваме народа с училището!
Сякаш реформите в българското образование не се отнасят до нашите деца.
До техните родители, до нашите учители, които трябва да знаят какво мисли по тях директорът на най-елитното училище в общината, какви промени ще осъществява в неговата по-нататъшна дейност.
И въобще има ли перспектива гимназията в новите условия, след като догодина се очертава само една паралелка. А по-следващата година?
Кой, ако не Николай Деспотов, трябва да говори пред обществеността по тези, а и още колко проблеми на образованието в общината!
И кога, ако не пред празника на българската просвета и култура 24 май?
Ние добре познаваме г-н Деспотов, знаем неговия принос за развитието на просветата и културата в града ни. Ценим го и го уважаваме.
И точно затова го търсим и искаме неговите становища по съответните проблеми, за да ги представим на обществото, което да разсъждава по тях.
Но отбягването на пресата и нежеланието да говориш по тези проблеми, е незачитане правото на хората да бъдат информирани или страх да поемеш отговорност за думите си - позиция, която в никакъв случай не бихме уважили, защото е позиция на измъкването и лавирането...
Отпращайки ни културно, г-н Деспотов на няколко пъти обещава, че като му дойде времето, той сам ще напише във вестника как стоят нещата при тях.
Ние вече се убедихме, че той няма да направи това, но пък сме убедени, че това време отдавна е дошло. И нещата трябва вече да се казват - така, както са, и какво ще правим ние по тях.
А ако не знаем какво да правим - да отстъпим на други! (Бр. 10/1992 г. на „Златоградски вестник”)