+ Прения с въпроси и отговори, по повод един доклад на председателя на ИК на ОбНС, излагащ недоволството му от изразени позиции в Златоградски вестник…

 

 

Имаше съмнения, че Ефим Ушев съзнателно е провалил сесията на ОбНС от 25 април, тъй като според дневния ред трябваше да док­ладва пред общинските съветници за работите на вестника. Едва ли е убедително твърдението му, че щом загрижеността за общинските проблеми не е била повод да се осигури присъствието на съветници­те, той не би могъл да прояви неуважение към общинския вестник и да докладва за проблемите му пред непълната зала...

 

А че не всичко с вестника е наред, проличава и от изложе­нието, което председателят Веселин Хаджийски бе подготвил за сесията.

Доброто състояние на общински­те дела (според неговия доклад пред сесията) му беше дало възможност да отдели от времето си и обширно да изрази тревогата си за състоянието на вестника.

Няма да обръщаме внимание на нечии мнения, че вместо тази, по-добре щеше да бъде друга да е темата на тревогата му. Ако изразяващите подобни мнения бяха слушали по-добре радостните успехи в доклада на председателя, щяха да разберат, че за по-голяма тревога просто липсва повод…

Тъй като няколко часа преди сесията В. Хаджийски бе добър да даде изложението си и на главния редактор, ние бихме искали да запознаем своите чита­тели с по-съществените моменти от най-голямата тревога на председателя на процъфтява­щата (пак според доклада) Златоградска община. Естествено, без да пропуснем правото си за съответен коментар.

Още в началото изложение­то е многообещаващо: „Изминаха вече близо 4 месеца от изли­зането на брой 1 на нашия седмичник - „Златоградски вестник”. И първата статия, която беше публикувана, беше озаглавена „На чисто”, като че ли остана единствена, на която й подхожда това заглавие…”

Обяснението идва скоро: „Друго обаче ни тревожи -  хапли­вите реплики, нелоялните и злонамерени твърдения, маниакалният стремеж на редакцията, и най-вече на главния редактор на вестника, непрекъснато да дискреди­тира ИК на ОбНС - членовете му и лично мене, използвайки все повече неетични и непоз­волени средства, като лъжата, клеветата, шантажа и др. Във „върхова форма” тези ви качества се проявиха в последните 3-4 броя. Струва ни се, че няма да бъде пресилено, ако не видим на страниците на вестника и йеромонах Христофор Събев - пока­нен да ни анатемоса…”

Предполагаме, че на нашите читатели е направило впечатление формата на първо лице множествено число „ние”, която се използува в изложението. Трябва ли да се разбере, че става дума за много хора, или пък В. Хад­жийски трудно се отказва от един от основните белези на командно-административната върхушка - вместо „аз”, да казва „ние” - все пак в края на изложението стои подпис само на В. Хаджийски, а не подписите на членовете на ИК на ОбНС.

Сигурно ви прави впечатление и наличието на друг белег от тоталитарното време, в което, ако изтървеш критична дума лично срещу др. X или У, се сипеха обвинения, че дискредитират Партията и Родината. Така и В. Хаджийски, отъждествявайки се с държавата, приема об­виненията към себе си като дискредитации на самия държавен орган - ОбНС. Явно му е трудно да приеме позиция, изложена в даден материал, която злепоставя него, а не органа; която намеква, че личността не си е на мястото, без да става дума, че органът е излишен. А що се отнася до Христофор Събев, В. Хаджийски поема върху себе си отговорността от евентуалната злонамереност и нетолерантност, идещи от намес­ването на отеца в случая.

Стру­ва ни се, че за него е по-важна другата „анатема” - която изри­чат гражданите на общината. И трябва да си съвсем „глух и сляп”, за да не я чуваш.

В изложението по-нататък председателят, освободен от други тревоги, си е направил труда брой по брой да обоснове най-голямата си тревога.

Започва още от първия брой, спирайки се отново на спора имало ли е молба за миньорски митинг или не, подсещайки злопа­метно за допуснатата грешка (а не клевета!) с едноименника му Хаджийски от футболния клуб (още тогава и авторът, и гл. редактор му се извиниха лично).

След това Хаджийски про­дължава да разнищва тревогата си: „Всеки първи брой на даден вестник във всички мате­риали си поставя програмни це­ли и задачи, но не знаем дали със статията си „Крепостта се превзема отвътре”, главния ре­дактор постига такива цели, или още в брой 1 плаща данък на свои болни амбиции, ровейки се в коша за смет, събиран през последните 6-7 години”.

Тук ни се ще да използуваме като коментар често срещания текст под карикатурите: „Без думи”, като само припомним на нашите читатели, че „гнева” на Ефим Ушев срещу „замърсява­нето” на родолюбивото ни чувство с фолклорните атрибути на гръцко и сърбоманията, изразен в споменатата статия („Крепостта се превзема отвътре”), е квали­фициран от В. Хаджийски като „данък на болни амбиции”.

Воден отново от старите си живковски навици да диктува, В. Хаджийски си позволява да обвинява Ефим Ушев, че е подбрал не по височайшия му вкус заглавието на интервюто „В застоя и след застоя”: „Защо главният редактор не формулира заглавието от отговорите на интервюирания, а го скалъпи съвсем тенденциозно?”.

Явно председателят открито тъгува за преддесетоноемврийското вре­ме, когато главните редактори бяха длъжни да съгласуват даже и заглавията на материалите. А да не говорим за какво трябва да се пита човекът, който редакцията е решила да интервюира и какво той трябва да отговори.

В. Хаджийски е раздразнен от въпросите и отговорите в интервюто с бившия златоградски прокурор. Това е негово право. Но вместо да изрази по най-цивилизования начин несъгласието си с изразените позиции, пишейки до вестника, той отново прибягва до екзекуторски похвати, заклеймявайки в изложението си „цинизма, проявен от интервюиращия към интер­вюирания”.

В. Хаджийски забравя едно просто правило: че не трябва да се отъждествява позицията на автора на интервю или друг материал, с отговорите на интервюирания или пък с чуждите мнения, изразени в материала. Следвайки навиците си да диктува, В. Хаджийски съветва не само какви заглавия да се избират, но и за какво да се пише. Впрочем, мнението му как­во трябва да има по страниците на вестника може да бъде само от полза за редакционните ра­ботници. Това се отнася и за забележките му. Но ако това действително е мнение, а не диктуване. А, уви, точно така са отправени упреците му - че не сме отразили „трудовия герои­зъм на стотици хора...” - нещо, което било отразено „загрижено от централните вестници, радиото и на два пъти от Българската телевизия”.

Особено раздразнение предиз­виква у председателя статията „Мудността не е действие”, публикувана в брой 3-и, съдържаща укори, че ОбНС не прави всичко възможно, за да може по-скоро цех „Родопи” да стане самостоятелно предприятие. В изложението си В. Хаджийски иска да по­каже, че мудност изобщо липсва, позовавайки се на съществуващи решения, основания и укази. Да, те съществуват, но могат да бъ­дат   основание  за бездействие именно на една бюрократична система. Инициативността не се спира пред никакви препятствия. Тя не чака нечие разрешение. Това впрочем доказаха и рудоземчани - решенията, основанията и указите бяха валидни и за тях, но още преди месец-два цех „Родопи” стана самостоятелно предприятие. А в Златоград?

А ако трябва да говорим по-кон­кретно за мудност, то тя е между времето на решението на фирма „Руен” от 8 август и новото Решение на МС от 30. 11. с. г., когато е трябвало да се действа…

В. Хаджийски обвинява гл. редактор в манипулиране на общественото мнение.

За него е срамно и обидно това, че редакцията поощрява дарителството, сравнявайки набирането на доброволни средства от нашите чита­тели като „просия”. Срамно и обидно е и това, че сме занима­вали Съюза на българските журналисти с финансовите проблеми на вестника - нима това се отнася и за всичките общински вестници в страната, които ползваха щедростта на правителството, отпуснало им чрез СБЖ два милиона лева?

За председателя неосигуреното финансово състояние на вестника е „мнимо”, обосновавайки се, че по сметката ни са постъпили 39 000 лв. към 18. 04. т. г., а сме изразходвали само 8820 лв. Но той добре знае, че целогодишно за съществуването на вестника са необходими близо 70 000 лв., както и това, че досега набраните средства са дошли главно от вноски на предприятия от общината и от рекламната дейност на вестника - без да има някакви средства от и извън бюджета на ОбНС. Оттук следва и нашата позиция, че „Златоградски вестник” е независим от парите на съвета. И държи да остане такъв…

В своето изложение В. Хаджийски неволно изпада до поведението на „гузен негонен бяга”, казвайки, че статията „Носи се слух” е „върха на клеветата, ненавистта и злобата, и продължение на вече познатите епитети към ОбНС…”

Вярно, в тази реплика се говори за слух, като не с посочен точен адрес, а се споменава за „официална „инстанция”. Но само ОбНС ли е така­ва инстанция в общината?

В края на изложението си председателят стига до нещо наистина съществено, изразено в редица предложения:

- изборност на главния редактор и отговорност пред сесията на ОбНС;

- въвеждане на конкурсно начало при назначаване на щатните работници;

- изграждане на издателски съвет, утвърден от сесията на ОбНС, със съответните права и задължения.

Да смятаме ли обаче, че зад първото предложение, което по принцип е приемливо, стои неизречено виждане, че по-нататъш­ното оставане на Ефим Ушев като главен редактор е спорно, тъй като той е назначен, а не избран? Но не е излишно да споменем условията на неговото назначаване…

Той беше главен редактор на вестник „Рудозем”. Общинското ръководство на Златоград го покани да се върне в родния си град и сложи началото на нов вестник.

Е. Ушев прие, въпреки че трябваше да наруши договореността си с рудоземските ръководители и да остави тамошния вестник без главен редактор (нужни бяха 6 месеца, за да се назначи нов главен редактор на в. „Рудозем”, въпреки че бе обявен конкурс в областния в. „Отечествен глас”).

Нима В. Хаджийски беше тогава безучастен към поканата? Да не споменаваме за обещанията му, че ще осигури жилища за главния редактор и останалите щатни работници. И досега от тях нищо не е осъществено.

Съществува и становище, че гл. редактор трябва да бъде избиран от сесията на ОбНС. Доколко това е правилно, няма да спорим. Но искаме да поспорим за друго.

Според нас сегашният състав на сесията не изразява действителната политическа картина в общината. Известно е, че след 10 ноември настъпи плура­лизъм и в обществения живот. Сега в сесията преобладават съ­ветници, които са представители главно на БСП и БЗНС. А в общината вече съществуват и други политически сили, които нямат свои представители в нейния ръково­ден орган: Екогласност, Клуб за гласност и демокрация, Един­на опозиция и др. Уместно ли е тогава точно тази сесия да избира главен редактор на вестника, който е общински - т. е. на обществеността, на всички хора в общината? И нещо друго - какво гарантира, че за главен редактор ще се из­бира винаги човек с нужните професионални качества, а не човек, който е от партията, имаща най-много представители в сесията?

И ако една единствена партия спечели властта, значи ли, че вестникът ще е орган само на тази партия? Гласността не трябва да бъде нечий ОРГАН. Тя не може да бъде управлявана. Гласността е най-верен белег за демокрацията в обществото. Нека „Златоградски вестник” бъде нейно издание. (Ориг. загл.: "Най-голямата тревога", Бр. 18/1990 г.)