Ефим УШЕВ

 

Отварянето на граничен контролно-пропускателен пункт край Златоград не решава само местни проблеми, а е част от една национална стратегия за отварянето на България към Европа чрез но­ви транспортни коридори, като се лансира инфраструктура на международно равни­ще, с търсене на последствия от финансирането им - пос­редством свободни безмит­ни зони, свободни индустриални зони, активи­зиране на контактите и връзките от двете страни на границата, развитие на туризма, експониране на кул­турно-историческо наследс­тво, обмен на културни ценности и културна инфор­мация, което при вас го има в достатъчна степен.

 

Това споделя пред мен в началото на разговора ни г-н Атанас Атанасов, зам.-ген. дирек­тор на Националния център по териториално развитие и жилищна политика към Министерството на строител­ството и архитектурата. И продължава с посоката на всички тези действия, която е достатъчно сериозна:

 

1. За­щита и лансиране на нацио­налните интереси в южната част на страната;

2. Създа­ване на предпоставки за ре­шаване   на   социалните проблеми и безработицата не само в Златоградско, а в протежение на 300-400 км;

3. Организиране на полюс на растежа в периферията, как­то ще бъде при нас, тъй като в периферните райони не мо­же всичко да се развива, а се определят полюси, в които да инвестират и които ще привличат към себе си повече населени места. Можем да разглеждаме Златоград като един класически полюс на развитие, е мнението на г-н Атанасов, - където ще се кон­центрира инфраструктура­та, стопански и социални активности, към които в първия етап ще бъде интег­рирана още една община - Неделино, а впоследствие и други общини.

Ще бъдат из­ползвани западни методи при решаване проблемите на пе­рифериите, като позицията на Центъра е, че не търсим път към Европа, а сме в Европа и въпросът е как ще участваме в нейното бъдеще, какви ще бъдат ориентирите ни.

Според тях те са три:

1. Селско стопанство, чийто проблем е неговото ориен­тиране, за да бъде конкурен­тно;

2. Туризма и туристическия ресурс, къде­то нещата опират до ново­то му качество;

3. Транспортно и географско положение на страната, кое­то е много изгодно - изграждането на новите транспортни коридори Север-Юг и Изток-Запад, въз основа на които ще стане преоцен­ката на транспортния ни мо­дел в момента.

Един от тези транспортни коридори, кои­то стимулират прагматично мислене, е Русе-Подкова и продължението му към Зла­тоград.

„Нашият център - казва г-н Атанасов, - ще по­могне на Златоград да изра­боти стратегия, да определи приоритетите във времето, както и проектите, които имаме възможности да из­пълним. Положението при вас е много благоприятно и ако нещата тръгнат както трябва във времето, до две години връзката ще започне да действува в първия си етап. При всички случаи стартът ще бъде с Горубсо по добива на оловно-цинкова руда в Гърция. В рамките на година и половина ще може да се организира производство­то: проучване, строителст­во и експлоатация на рудните находища. Те ще включат целия цикъл от спе­циалисти, с които разполага Горубсо".

Това значи незаба­вен социален ефект със сери­озни измерители, предвид високото заплащане.

А ето и конкретното виж­дане на зам.-генералния ди­ректор на Националния център по регионално разви­тие за златоградския пункт.

Според него трябва да има обособено трасе за товарни превози, обслужващо минно­добивната промишленост: от КПП по ската минава зад язовира и оттам отива ди­ректно във фабриката на Ер­ма река. Зоната на града няма да изпитва запрашаемостта на тези превози и шумовото натоварване от колите, как­то и вредните газове от тях.

И второ - направлението Подкова, което ще минава през Златоград по южния скат като алтернативна връзка. Това са въпроси на конкретни разчети и проуч­ване на стойности. Но при всички случаи екологичният фактор ще бъде важен мо­мент, когато ще се осъщес­твява трафикът от контролния пункт по посока Подкова.

Новите активнос­ти, според г-н Атанасов, ня­ма да повлияят екологически отрицателно на района. (Бр. 13/1993 г., ЗВ)

 

(Бр. 6/2015 на „Златоградски вестник”)