Марина ИВАНОВА

 

Първото библейско сведение за лозето и неговите плодове, е в Девета глава на книгата Битие. Времето е непосредс­твено след дните на Потопа, когато Ной, заедно с тримата си синове, излизат от сандъ­ка, за да населят отново зе­мята.

 

Сключен е завет между Бога и човеците, в който Бог дава. обещание, че няма пове­че да наказва земята с потоп, ако хората са миролюбиви и кротки...

„Ной почна да обработва земята и насади лозе, и пи вино; опи се и лежеше гол в шатрата си.” (Битие, 9:20)

Всяка година земята обдарява човека с грозде, грозде­то се превръща във вино, ви­ното се превръща в кръв, ду­ша и страсти.

В Псалтира на библейския текст виното се споменава с благодарност, за­щото то весели сърцето. До­машното вино от грозде се пие бавно, освобождава съзна­нието от делнични грижи, во­ди към размисъл, предоставя спокоен и добър сън. Ако се случи човек да премине мярка­та във винопиенето, подобно на заспалия гол в шатрата Ной, може да изпадне в гняв и да сгреши. Мярката е важно условие за резултата от Бо­жественото питие…

Притчите на Иисус Христос в Новия Завет също доказват, че лозето и гроздето, като земни плодове, са благослове­ни от Бога. Христос предуп­реждава, че всяка лоза, която не дава плод, ще бъде отряза­на и хвърлена в огъня. В по-дълбок смисъл - неплодните пръчки са онези хора, които не носят нищо добро и полезно за живота.

По време на Тай­ната вечеря, Той взима чаша­та с вино, отпива и благосла­вя - това е Неговата кръв, ко­ято се пролива за опрощение на греховете.

Оттук ната­тък хлябът и виното ще се използват в олтара на църк­вата, като видим знак на не­видимия духовен свят, в кой­то живеем всички.

„И никой, откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старо­то е по-добро.” (Евангелие от Лука)

Есента е време за събиране на гроздето и превръщането му във вино, което трябва да отлежи. Отлежаването трае до Рождество Христово - празничните нощи на Коледа. Тогава от всички истини най-трайна остава надеждата, че човекът е спасен на земята и на небето, когато обича… (Бр. 3/1996 г., ЗВ)

 

(Бр. 5/2015 на „Златоградски вестник”)