Социализъм, комунизъм, инфантилизъм - колко много думички, завършващи на „изъм”. Досущ като тъпизъм, идиотизъм, мазохизъм. Държим си на думичките. И по-светли от тях можем да създадем. Ето, като пълноводни потоци прииждат вехти и нови скрижали…
Основен принцип на социализма: „Все по-пълното задоволяване на потребностите на трудещите се”. Така ще ви задоволим, че цял живот ще сте задоволени, още по-задоволени, най-задоволени. От удоволствие и задоволяване човек да се засини и да завие - да вие, да вие, хич да се не спира…
Ето, още се чувстваме задоволени, преситени и се молим: стига толкова сте ни задоволявали и насищали. Дайте ни възможност да си отдъхнем, да се съвземем, да се видим къде сме. Поне една глътка въздух, една глътка… После пак елате! Но сега не ни се натрапвайте. Благодарим ви за задоволяването.
Колкото до каруцата в калта - тъй и тъй сте я набутали - починете си, измийте се, че сте се накаляли. И не му мислете много кой ще я изкарва. Доказахте, че мисленето не е силата ви. От това по-големи заслуги не са необходими. Съвсем я вкарахте, уважаеми господа-другари, по метода на Злобин.
Да, вие пак сте тук. Видим, пак имате мераци, стари и нови. Аман от мераци, бе господа, колко пъти менихте лица и дрехи?
„Колко пъти, колко пъти...”, както се пее в песента. Пак ви познаваха. Вие пак се променяхте и пак си оставахте същите. Изглежда „нещото” във вас е едно и също - скрийте, смачкайте го, да не ви личи. Да не ви издава, хайде пак... „Под вънкашност чужда и под име ново.
Ние пак сме тук. Аман! Баста! На какъв език да ви го кажем бе, господа - данке шой, както казва един прелестен полуплешив кандидат за президент от недалечното минало. Не е необходимо специално припомняне, та данке шой, господа! Ето ви трудещите се, ето ви държавата, ще ги задоволявате ли, пълноводни потоци ли ще им спущате, каруци ли ще бутате… Каквото искате правете! То сичкото ви прилега и го умеете, ние като се уморим… Само вие не се уморява те, бе господа - откъде черпите толкова сили и твърдост, кокала ли ви дава сили? Тоя кокал още ли искате да го смучите, що ли?
И песни ви пяха, и валсове играхте, танго искате! На ви танго. Играйте! Във вихъра на танца. Все искате да сте във вихъра на танца. Винаги, винаги готов!
Че то това вашето, господа, никъде го няма. Само тука! Не та не! И Альоша ни пускахте, и маршове, и песни за патриотичното възпитание.
„Колко пъти, колко пъти...” Баста! Ето ви и държавата, ето ви и трудещите се. Ще се самозадоволявате ли, какво ще правите - това си е ваша работа.
Те, милите, отрудени, не знаят, че мераците и обичта на пустите му господа още не е секнала. Че още имат желание да задоволяват…
Моите сили свършиха. Нашите сили свършиха. Не искам повече да ме задоволяват!
Уверени в молбата, оставаме:
Трендафил ДЪБОВ, Четрафил БОКОВ, Храст БОРОВ, Карамфил ГОРОВ
Натъкмил
Филип МИЛКОВ (Бр. 7/1992 г., ЗВ)
(Бр. 4/2015 на „Златоградски вестник”)