+ А как беше през годините…

 

Заговори се за ново районира­не на страната и от уста на уста тръгнаха варианти един от друг по-причудливи - така както на всеки би му се искало.

Пуснаха се и станаха известни сред хората и два-три варианта, дошли уж от съвещание на Областния народен съвет в Пловдив, където нашият град и в трите вари­анта е околийски център. Тога­ва хората си казаха:: „Най-после разбраха, че естественият център в този район е Златоград...”

 

Истината обаче ще дойде от парламентарната комисия по админи­стративното делене, където, каз­ваме си още, имаме наш градски - Цезар Карафеизов.

А и Бойко Костов ние го избрахме, не може да не каже добра дума в наша полза.

За съжаление, как­то разбираме от бр. 5 на в. „Маданска трибуна”, г-н Костов има съвсем други виждания.

На въпрос за бъдещото административно делене на страната, той зая­вява, че идеята Мадан да стане околийски център ще бъде осъществена.

„Мисля, че по този начин - казва г-н Костов, - ще се създаде една компактна териториална единица, с възможности за самоиздръжка. Но вие самите трябва да прецените доколко бъдещата околия ще бъде задоволена със снабдяване, пътища, транспорт, съобщения, промишлена и селско-стопанска продукция...”

Та така казва нашият народен представител. И е добре да му припомним тези думи, ако реши да дойде и с нас да се срещне за следващите избори...

Дали пък на тази среща няма да каже, че Златоград ще бъде околийският център?   Знаеш   ли ги...

А ето как е било районирането на нашата страна през годините.

Според Търновската конститу­ция, Княжество България се разделя на 21 окръжия, обединяващи 58 околии и 1354 общини. Това е през 1880 г.

През 1882 г. броят на окръжията е намален на 14, околиите стават 56, а об­щините - 715. По това време Източна Румелия е разделена на 6 окръга, един от който е Плов­див, и 28 околии, където е Рупчоската околия, с центрове в различните години Хвойна и Чепеларе.

При Съединението й с Княжество България през 1885 г., териториалното делене на двете области се запазва, като от те­риторията на първата се отстъпва на Турция Кърджалийска околия, съгласно международен до говор от Цариград (5 април 1886 г.). През същата година об­щините се групират и броят им става 1842, с 84 околии и 23 окръжия.

През 1901 г. се приема трети закон за административно-териториално делене на страната. Окръзите стават 12, околиите - 71, а общините - 1890.

Съгласно международната конвенция от Сан Ремо (1920 г.), Югозападна Тракия - Ксантийско, Гюмюрджинско, Дедеагачко и Димотишко, е придадена на Гърция.

Нови окръжни центрове стават Пет­рич, Пашмакли, Мастанли (Мом­чилград), а околийски - Благо­евград, Разлог, Гоце Делчев, Мелник, Девин, Златоград, Ардино и Ивайлоград.

През 1934 г. се закриват окръзите и се създават 7 области, с 80 околии и 875 общини. Тези области съществуват до 1947 г., когато отпадат и до 1949 г. съществуват само околиите - 100 на брой.

През 1949 г. се създават 15 окръга, а през 1951 г. броят на околиите става 120.

Нови околийски центрове стават Мадан, Сливница, Своге и Велинград.

През 1959 г. окръзите стават 30, околиите отпадат и остават само общините.

В началото на 1978 г. се съз­дават 242 селищни системи и 10 самостоятелни единици.

В края на същата година селищните системи стават 291.

През 1981 г. се закрива една селищна система и се откриват 10 нови.

В големите градове се обособяват райони.

През 1987 г. се създават съ­ществуващите и днес области, общините станаха 273. (Бр.  7/1991 г.)

 

(Бр. 3/2015 на „Златоградски вестник”)