Свиркат си… 

Адни наши старчкове си думат:

- Яс, аратлик, от бая време с женана ми спим в отделни одае.

- Ам как айней, би ще ли?! Ам га да са куландрисвате, кина правите?

- Свирвам й и тя търчи бържко. Та айней...

- Арно, ама га на нея й са прище?

- Дохада тогава дено мене и рука: „Счу ми са, чи свирна бре… Да ни ми са е лу вчуло?"  

Стани баба… 

Адна женица торнала от Устово нах Смолян. Покачила се на рейсан и рекла на адин чиляк:

- Стани, баба, да сьодна, оть яце ма болят ножинкисе.

- Бабо, върви нахзадь, име ще место. – отговорил човекът.

- Стани, баба, да сьодна, оть яце ма болят ножинкисе. – пак помолила женана.

- Бабо, отивай нахзадь, име ще място некъде. – пак повторил мъжът.

- Стани, баба, да сьодна, яце ма болят ножинкисе.

На човека вече му писнало и й рекъл примирено:

- Добре, сядай, ама да караш внимателно на завоите…

(Бр. 5/2014 на „Златоградски вестник”)