Банкноти от несъществуващата държава Докдо са най-ценните за 45-годишния Румен Сустов от Златоград. Родопчанинът има внушителна колекция от банкноти от над 120 държави.

Купюрите от несъществуващата островна държава той определя като най-ценните, първо, защото никога не са влезли в употреба, и второ - държавата има най-странната история в света. Тя не е призната, че съществува, а за нейната територия от два големи острова и към 80 малки от десетилетия спорят Корея и Япония.

“Имам две банкноти - долари от Докдо, и двете са спесимени, проекти за банкноти, купих ги с наддаване, едната ми струваше 10 долара. Едната е възпоменателна за техен герой, на другата е изобразено местно цвете. Те са една неосъществена мечта за държава”, казва Сустов.

Той е родом от Девин, но покрай майка си, която е учителка, живее отдавна в Златоград. “Майка ме взе при нея, защото бях ученик в Смолян, но бях буен, намалиха ми поведението и тя реши да ме държи изкъсо под контрол, така се озовах цял живот жител на Златоград”, смее се Сустов.

Той се оженил за своя съученичка и сега има двама сина - големият е студент в Англия, а малкият е във втори клас. Интересът му към банкнотите е още от дете. Първо събирал монети. Покрай училището свирил в смолянския ансамбъл за народни танци и след това станал музикант на Пампорово.

“Видях обаче как богато живеят по онова време сервитьорите и барманите в курорта. Изкарваха по един апартамент на месец. Носеха дрехи от “Кореком”, разполагаха с пари и реших да се преквалифицирам. Минах на 6-месечно обучение, знаех руски и английски език и започнах работа в ресторант в центъра на курорта. Там започнах да събирам сериозно банкноти покрай туристите”, разказва Сустов. Туристите му оставяли като подарък банкноти от различни валути. Работил в Пампорово от 1986 до 1997 г. и събрал доста банкноти.

Най-много банкноти събрал от преминаващи туристи, докато работел в “Хилтън” в Пловдив. “Минаваха всякакви туристи - холандци, англичани, турци. Нямаха време да обменят и всеки плащаше с каквото има в джоба. Просто благодатно за колекция. Веднъж ми платиха в доста швейцарски франкове, но ги похарчих”, разказва Сустов. Освен с парите на туристите професията му тогава го свързва и с доста известни личности. Сервирал е десетки пъти на бившия шеф на футболния съюз и зет на Живков Иван Славков. Случило му се да сервира и на емира на Кувейт, където работел една година. В изисканите ресторанти в богатата държава всички прибори за хранене са сребърни. Всеки един от тях пази и златен комплект, случайно ако дойде емирът.

На Сустов му се наложило да сервира на монарха точно с непокътнатите дотогава златни вилици и лъжици по време на прием за вицепрезидента по времето на Буш, по-късно и кандидат за президент - Ал Гор.

В България според него има десетки колекционери, занимаващи се с науката за банкнотите бонистика. С тях си разменят банкноти по интернет, но не се е срещал лично. Смята, че колекцията му е една от внушителните в страната. Категоричен е, че не би я продал за нищо на света, нито пък ще я завещае на държавата ни.

Стойността на колекцията му всъщност не била голяма като пари, а като разнообразие от различни валути, редки купюри и най-вече банкноти, които не са влизали в обръщение и са много ценни. Смята, че има пари от поне половината държави в света.

Сред интересните му банкноти са квадратна от Киргизстан и от Зимбабве с изобразени тотеми върху тях. Зимбабвийските били интересни и с огромните си нули, тъй като там винаги е имало жестока инфлация и има банкноти и от по 100 трилиона долара, изписани с всички нули. Най-красивите според него са тези на Конго, на които са изобразени животни.

 “Банкнота с лъв като тази на Конго е незабравима. Банкнотите са картини, затова ги харесвам, те са много стилни и уникални, затова съм запалил и сина си по събирането на банкноти. Дава за пример банкнотите на Беларус, на които има сгради и животни и не могат да се забравят. От българските банкноти най-старата в колекцията му е от началото на миналия век. Най-рядката банкнота в колекцията му е от държавата Биафра в Африка, която съществувала едва 60 дни. Тя е една и от най-търсените в световен мащаб. Златоградчанинът обаче ги намерил срещу 4 долара едната в интернет и се гордее, че е притежател.

Валентин Хаджиев

(Бр. 4/2014 на „Златоградски вестник”)