Произходът на мартеничките е от времето на Аспарух. Лястовицата свързва старата Велика България с новата земя на българите на Балканите...

 

 Я ви се молба моле,

да пишете бела книга,

бела книга, царну писму,

да е пратите пу земята:

Кой си има малки деца,

да увиет белу сукну,

белу сукну и царвену,

да му вързат на роката.

На роката на деснивата,

ега си е веке лету,

лету и пролету,

да му вързат, да му думат,

чи ни си е белу сукну,

белу сукну и царвено.

Туку си е мариинка,

устала ут Край-земе  

 

(Из „Веда Словенахъ”, Обрядни песни

от езическо время. Упазени со устно

предание при Македонско-Родопските

Българо-Помаци,

С. - Петербург, 1881, том. ІІ,

стр. 168, 169)

 

(Бр. 3/2014 на „Златоградски вестник”)