Редовните ни читатели помнят една подържана рубрика в нашия вестник преди години  - „Златоградски хумор”. В нея намираха място интересни случки от съвместното ни битие, останали в живота ни почти като вицове, изкристализирали не само като поука от преживяното, но и свидетелство за несекващата виталност на златоградчанина, независимо от винаги трудното му ежедневие. А може би именно поради това…

Сега, пред настъпващите празници, когато непременно се зареждаме с необходима доза добро настроение, е твърде удобно, мислим, тази рубрика да бъде продължена. За което ще разчитаме на всеки съгражданин, готов да ни разкаже весела случка, която е запомнил от свои приятели и близки. ЗВ 

 

На доктор… 

Адин нашенски женталмен си яхнал мулено. Напреш върви жена му и води мулено за оглавтън.

Сроща ги адин друг и пита:

- Нах каде сте торнали?

Женталменън отговаря:

- Женаса е болнава, нам кина й е, ша я водя на дофтор...

 

Надеждата…

 

От с. Гърнати влиза  клиент при адв. Ефимов.

- Господин адвокат, ти си ми последната надежда.

- Защо бе? - попитал адвокатът.

- Ами, щото ходих при изследователя в МВР-то - нищо. Ходих в Подземната комисия – пак нищо. Ти си ми последната надежда...

Няма страшно!

Клиент от с. Старцево пита адв. Ефимов.

- Всичко разбирам, господин адвокат, обаче  само това с „петитума”, дето го повтаряш непрекъснато, не го разбирам. Може ли да ми го обясниш без да плащам?

- А-а, щом само това не разбираш, няма страшно, колега. Проблемът е никакъв. Ти си готов юрист. – смял се адвокатът.

Казукът (шейна)

От с. Еленка един мъж завел дело за развод. Чул различни мнения за своето дело.

Най-честото било, че неговия казус е тежък. Казусът е такъв, казусът е онакъв.

Влязъл мъжът при адв. Дедьов.

- Господин адвокат, моят „казук” всички викат, че е тежък, защо така? Ал` ще зема да са сурна се?

 

(Бр. 23/2013 на „Златоградски вестник”)