+ Старите снимки са живописен разказ за живота в Родопите през първите десетилетия на ХХ-и век  

Гостуващата документална фотоизложба „Архивите на фотографа Крум Савов - по южната граница преди 100 лета“, беше открита и разгледана в Златоград още през септември. За първи път споделяме албума със спомени, представен ни от пловдивските колеги като една от проявите, посветени на 100-годишнина та от Междусъюзническата война. Уникалните фотографии на Крум Савов като произведения на фотоизкуството са национално богатство. Възстановяването на 103 платна от съхраняваните в Пловдивския етнографски музей 1000 отпечатъка на пионера на родопските фотографи, е осъществено по проект “Културно наследство и местно развитие по южната граница на България“. Една голяма част от изложбата е предоставена на вниманието ни във вид, в какъвто са били оригиналите на Крум Савов /1882 – 1949 г./. Пловдивският музей е успял да  обнови общо  200 копия. В музейните архиви се съхраняват още 800 снимки, които, за да бъдат показани, е необходимо да бъдат възстановени с възможностите на съвременната техника.

Фотографиите са откупувани в продължение на 10 години, благодарение на създателя на пловдивския музей Стою Шишков. Те са уникални, защото са запечатали неповторими пейзажи, архитектурни композиции, селищни панорами, исторически събития, битки и местата, където са се водили, войници, труда на хората, занаятчии, селяни, рибари, овчари, техните делници и празници, затова могат да бъдат наречени картини на своето време. Всички периодични издания, свързани с Родопите, излизали през миналия век, са илюстрирани от Крум Савов. Неговото документално наследство дава материал за проучвания на още не едно поколения изследователи, защото в него има всичко – история, етнография, фолклор.

Кадрите предизвикват безспорен интерес и любопитство да се надникне в едно безвъзвратно отминало време: старата българо-турска граница – постът „Св. Георги“ на Роженската седловина; старият кехая Тодор Кутлю от с. Долно Дерекьой; Дядо Георги от с.Доган хисар, четник при капитан Петко войвода; жени от с.Чокманово от 1925 г.; Празнични носии от с. Януз дере /Елховец/ от 1925 г.; камилски керван на площада в Гюмюрджина - 1915 г.; пристанището Порто Лагос след войната 1913 г.; български войници при манастира „Св. Богородица“ в Ксанти - 1914 г.; българи мохамедани, бежанци от с. Манастир, Драмско – на Пловдивската гара 1927 г. На празничното хоро в село Славейно гайдарите надуват гайди, облечени не с потури, а с модерни европейски костюми и с бомбета.  По време на Балканската и Първата световна война, Крум Савов е мобилизиран и служи като военен фотограф и картограф към 21-ви Средногорски пехотен полк. Той снима моменти от военните действия, разрушенията от войната, както и изгледи от Кавала, Ксанти, Гюмюрджина, Филипи, Порто Лагос, Марония и други.

С войската фотографът стига на изток до Сароския залив край Булаир, а на запад –  до манастира „Св. Наум“ на Охридското езеро. Творчеството на Крум Савов интригува не само днес. Още в своето време роденият в Устово фотограф разнася славата на Родопите по света с успешното си участие в международните изложения в Лиеж, Белгия, през 1905 г. и Лондон през 1907 г., на които е отличен с дипломи и сребърни медали. Неговата снимка на столетници – майка и син от с. Павелско, изумила белгийското жури и предизвикала много въпроси, на които той отговорил, че „…във всяко родопско село има по десетина столетника и тяхното дълголетие се дължи на чист родопски въздух, на бистра студена родопска вода, на вкусен родопски качамак и на брано кисело родопско мляко.“ След него е имало и други фотографи, които са печелили от своя занаят, посрещайки клиенти в ателиетата си. Но Крум Савов не е пестил усилия и труд да пренася цялата някогашна тежка фотографска техника по градове и села, по върхове и поля, на фронтовата линия, да обикаля самостоятелно или в експедиции със Стою Шишков, за да документира отлитащите мигове. Освен за безспорен професионализъм, снимките му говорят, че той е и добър психолог. Със сътвореното той безспорно е заслужил своето място в историята на българското и световното фотографско изкуство. Неговите наследници – внук и внучка, са декларирали желание да обогатят музейните фондове на Пловдивския етнографски музей с нови дарения от наследството на дядо си.

Крум Савов не е обикновен фотограф, а творец. Неговите снимки са ценен материал както за историята на фотографското изкуство у нас, така и за бита, душевността и културата на населението от Родопите и Тракия, разделено от новите политически граници. Обективът му запечатва красиви природни пейзажи, самобитни архитектурни композиции, старинни народни празници и обичаи или местата на значими исторически събития. Така фотографът изгражда цяла мрежа от важни обекти на културното наследство. Много от тях се намират от двете страни на нашата южна граница. Както картините на някои художници са отражение на времето, така и фотографиите на Крум Савов са живописен разказ за живота на хората през първите десетилетия на ХХ век.

Днес, един век по-късно, се надяваме границата да остане само географско понятие, което да свързва, а не да разделя хората от двете й страни.

(Бр. 20/2013 на „Златоградски вестник”)