Новини

Духовни тежнения в Стария град в една златна златоградска есен

сряда, 19 февруари 2014 Златоградски вестник Златоградски вестник
   

И през октомври Златоград се напълни с туристи и в хотелите трудно можеха да се намерят стаи - множество атракции, организирани от общината и Етнографския комплекс предполагаха приятно прекарване в южния ни град, за което благоприятстваше, разбира се, и „златната есен”, на която сме свидетели…

Преобладаваха атракциите, свързани със старите градски традиции, като фолклорните концерти, възстановки на учебен час от 19 в. във Взаимното училище, както и златоградската сватба отпреди сто години, на гости за бяло сладко със стари градски песни и пр. Старият град отново се изпълни с народ за т. нар. „Скариада”, където турска, сръбска и гръцка скари предлагаха свои месни специалитети, „озвучени” от съответните музикални изпълнения, в зависимост от „етноса” на скарата…

През цялото това време на деня, сцената на чаршията приемаше прекрасните изпълнения на наши певци и танцьори, ехтеше мощният глас на Шолето с „Ръфинка е болна легнала”, а красивите девойки и момчета от танцовия ансамбъл на Варненския свободен университет привличаха като магнит многобройната публика с майсторството си и ръкоплясканията за тях не спираха…

В такава шарения от атракции привличаше внимание златоградската сватба, която, оказа се, не е само атракционен „ритуал”, а истинската сватба на Десислава Хаджиева от Златоград и Младен Михайлов от София. Около 200 сватбари от двете страни на булката и младоженеца се събраха, още толкова като че ли бяха и местните „зяпачи”, защото имаше мощни гайда и тъпан, а и яко чеверме, донесено на шиш, за да се почерпят всички…

Редом обаче до забавното, не можем да не споменем онова, което е същностното, сериозното, съпътстващо тези дни. Първо, това е поредният, четвърти за Златоград международен пленер на художници, които цяла седмица живеят сред нас и творят, за да ни оставят след това картините си – може би основата на бъдещата златоградска художествена галерия, за необходимостта от която често си позволявам да пиша. Художници от Турция, Македония, Русия, Басна и Херцеговина, Албания, Косово и Румъния творят редом с българските си колеги и остават завинаги приятели на града и неговите хора. И е радостно, че този пленер не зависи от чиновническа воля и/или кметска неграмотност, защото в противен случай един ден непременно ще го сполети съдбата на литературните дни в града, „закрити” от управляващата Златоград в момента безотговорна клика…

Другото събитие с културен характер от тези дни, което ще откроим, е проведеният дебат в зала „Станислав Сивриев”, под ръководството на ректора на Варненския свободен университет проф. Петър Христов. Темата формално бе новооткритата специалност за управлението на туризма от тази учебна година в техния филиал в Смолян. Но разговорът, в който взеха участие и проф. Николай Овчаров, проф. Малчо Малчев, проф. Румяна Михнева, Айнур Ачъкгьоз и Александър Митушев, се разискваха възможностите за ново качество в предлагането на туристически услуги, за промяна на манталитета в българското ресторантьорство, за взаимодействието между централни и местни институции в развитието на културния туризъм и пр. Свое място в развиването на тези възможности има планината Родопа, давана от гостуващите тук учени като пример за общност, обединена чрез туризма, на основата на природните си ресурси, история и културно наследство – фолклор, архитектура, религии. А граничните преходи край Гоце Делчев, Златоград и Маказа съкращават пътя, но и свързват планинските крепости на траките със златните плажове на Беломорието.

Пленера на художниците, станал традиционен, и търсенията на учените, съвместно с бизнеса, за едно по-добро бъдеще на планината – това са акцентите, дали облика на нашите търсения през тази есен. Които, сигурно е, ще продължат и в бъдеще…

 

(Бр. 20/2013 на „Златоградски вестник”)