На 29 юни в Златоград гостува поетесата от Стара Загора Мария Донева. Последните й шест книги са издадени от ИК „Жанет 45” в Пловдив. По-долу публикуваме стихотворение от книгата „Има страшно” (2005).Четенето не е възможност да научиш. А възможност да видиш... Да видиш чужди човешки светове без визи, паспорти, граници и всякакви други ограничения... Но колцина са толкова любопитни към другостта? Четенето не е задължение, а привилегия! То е извличане на екстракт от човешкия опит - мислиш си, че няма да ти дотрябва, но все пак ежедневно развързваш емоционални житейски възли... А всъщност не е ли четенето един грандиозен автостоп - можеш цяла вечност да вървиш пеш по пътя си, но ако някой те вземе, ще стигнеш далеч по-бързо и ще си спестиш умората… Книгите на Мария Донева – в „Сивриева къща”, „Дюкянът” и на рецепцията в Стария град. 

. . .  

Пазя любовта си към теб

като сламена шапка.

Придържам я да не отлети с вятъра,

смея се на слънцето.

Искам да плача горчиво и отчаяно

3а дребни неща, 3а предмети без стойност

3а никой друг, 3а пепелта от цигарата ти,

3а пясъка в леглото ни,

3а леглото ни…

За всичко, което няма да се повтори.

Дребните предмети говорят 3а теб.

И ме закрилят. 

(Бр. 11/2013 на Златоградски вестник”)