Новини

Писатели късат със Златоград, заради „бетонния” инат на Янчев

понеделник, 06 август 2012 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

Това е резултатът засега, само на първо време. Защото просташкият проект на кмета за бетониране на реката и взривяването на римския мост в центъра ще предизвиква още катастрофи за Златоград.

Изданието на Съюза на българските писатели – в. „Словото днес”, публикува на цяла страница снимки и материали за предстоящото обезобразяване на златоградския център, натрапено от Янчев на гражданите с подкрепата на група продажни съветници.

Във вестника на българските творци на словото е публикувано обръщението на писатели и учени, почти всички членове на СБП, до кмета на общината и ОбС, предупреждаващо за опасностите от унищожаването на реката в центъра. Широко се информира и за състоялата се дискусия по повод предстоящото разрушаване на старинния римски мост зад сградата на общината, публикуват се и граждански реакции и предложения, безцеремонно пренебрегнати от кметската управа и заменени с фалшифицирани протоколи.

 

 СБП чрез своя печатен орган

сезира Министерството  на културата

 

по повод посегателството над културно-исторически паметници в Златоград, а членове на съюза изразяват позиция за бойкотиране на септемврийските литературни дни, провеждани с негово съдействие тук от 2009 г.

Подписалите откритото писмо писатели и учени до местните управници по повод предстоящото строително престъпление, са представители и на водещите научни центрове в страната – държавните университети в София, Пловдив и Велико Търново. С тяхно активно съдействие стартираха златоградските литературни дни и сега не крият огорчението си от „тъпотията” на управниците ни. Така, благодарение именно на тази кметска „тъпотия” и безчувствие, Златоград ще си има много бетон и асфалт, както и обширни паркинги и тоалетни, но няма да има дух и култура. Всъщност онова, с което един град остава в историята.

 

Златоградското АЕЦ „Белене”, 

както нарекохме в миналия брой

 

безсмисления за града проект на кмета, заместничката му и Пламен Чингаров, потвърждава с пълна сила мнението, споделяно неведнъж -  втори кметски мандат не трябва да се дава. Втория мандат винаги е престъпен, защото „наивния” новоизбран през първия си мандат се „очуква”, в желанието си да направи нещо и с дявола ортак става… За да бъде готов корумпиращ и корумпиран фактор през втория мандат, когато е достатъчно обвързан с лица и групировки, за да го интересуват единствено личното облагодетелстване, крадене и комисиони. За което е нужно леенето на много бетон за грандомански проекти. Затова ако предишния кмет нямаше втори мандат, щеше да си остане „доброто математиче”, издигнало се до общински управленец поради някои местни обстоятелства и започнало някои добри неща. А не осъден за престъпления по служба престъпник. А без сегашния втори мандат нямаше да се бетонира центъра и реката и все пак някаква зеленинка и дръвче можеха да останат. Казвам това по принцип, защото съвсем друг е въпросът, че на миналите избори нямаше алтернатива…

Фактът обаче си е факт - между разума и простащината Янчев избра второто; между „шофьорското” и гражданското мислене той избра първото; между интелигентните предложения и просташката лакомия и юруш на обкръжението си, той избра второто…

Междувременно, на отправения от нас „Призив” в миналия брой откликнаха много хора, които изпратиха писма с възмущението си както до кмета, така и до редакцията, обаждаха ни се по телефона и по фейсбук, искаха да се включат в тръгналата подписка. Възмутени от кметското престъпление към града ни се обадиха златоградчанката Емилия Нашева – съдия в Апелативен съд-Бургас, почетните гражданин на Златоград проф. Асен Ковачев и Вели Чаушев, който напомни за книгата на Иво Андрич „Мостът над Дрина”, писателите Мюмюн Тахир, Никола Иванов, Владимир Янев и много други. Проф. Ковачев дори посъветва да се обърнем към омбудсмана на републиката, който защитава гражданите от подобни престъпни посегателства над техните права за нормална околна среда. Голяма група софиянци, разбрали при посещението си тук какво безумие ни очаква в центъра, поискаха веднага да се разпишат в подписката „от името на туристите”, които иначе са постоянно в устата на кмета и местните паралии…

 

След последните избори кметът 

„подписа” договор с гражданите

 

 за нов мандат на управление. „Договорът” обаче не може да включва само сега живеещите хора – това би било егоистично, защото те могат да решат да разрушат всичко, а след тях – потоп. Договорът трябва да отчита и „интересите” на предците ни, т. е. да не разрушава тяхното наследство, както и на още неродените – да не се разрушава средата, която те ще обитават. Точно това обаче ще направи Янчев със зловещия си проект – той разрушава построеното от миналото (в случая – един старинен римски мост) и така се гаври с нашите предци. Но той отнема и правото на неродените да живеят в нормална екологична среда, унищожавайки зелените площи в центъра, за да прокара шосе на тяхно място, унищожава цялостна екологична среда, бетонирайки реката, като я превръща във вонящ канал, покрит с бетон и асфалт.

Почит към предците и грижа за неродените, без посегателство към околната среда – това би трябвало да е водещото в дейността на един наново избран кмет. Точно обратното обаче решава да върши и ще свърши Янчев, изсичайки всичко в центъра. И значи е срещу интересите на гражданите, с което той вече е техен противник, а не техен представител. Защото воден от конюнктурни съображения и тясно групови интереси, престава да мисли за хората около себе си, престава да уважава предците си и отказва да предаде прилична среда за обитаване на децата ни. Това е гибелната политика, срещу която трябва да застане всеки нормален златоградчанин, ако въобще са останали такива в този бързо изчезващ град, в който млади хора вече отдавна не се връщат. Затова рано или късно сегашната безотговорна управа,

 

водена и баламосвана от Янчев,  

ще сподели съдбата на оня 

алчен герой на Вазов

 

на име Цеко, за когото в края на поемата народът събира камъни и ги хвърля в нивата му с думите: „Проклет да е Цеко!”

Тази клетва, с добавеното име на нашия кмет, може да се произнесе: ако бъде изсечено зеленото пространство, за да се настани в него ненужно шосе; ако се остави грозния и супер неудобен железен мост, а се прави нов, безсмислен мост до заведението Сиера; ако бъдем лишени от естествената водна хладина и благодат на реката и тя бъде покрита с бетон за паркинги и тоалетни; ако се посегне и разруши старинния мост зад общината, за да се излива бетон на негово място; и най-после – заради посечената възможност Златоград да стане културен и литературен център на Родопите. Затова, с чиста съвест: Проклети да са местните наследници на Вазовия Цеко! Янчев, Угорплиева тире Пехливанова и нейния касиер Чингаров – също! И дано им преседнат парите, които лапат и ще лапат от този зловещ и гибелен за Златоград просташки проект!

 

Послепис:

Докато се подготвяше броят, разбрахме, че междувременно кметът е облякъл вече пъкления си план към града ни с договор за изпълнение и дори се е снимал за спомен как подписва позора си… Това ни задължава още веднъж да повторим: за обезличения и бетониран град – проклет да си, Цеко!

 

(Бр. 10/2012 на „Златоградски вестник”)