УКУТЕНИ ЛАФОВЕ ОТ НЕДЕЛИНО  

 

Адин нашенец от Неделино (Узундере) е збрал в книга лафуве ут там. То са казва (са зове) Светозар Любомиров и е учител (даскал) там. Пък на книгана е турил заглавие (име) „Укутени лафове от Неделино”. Сакива умни (акъллъ) думи (лафове) людесе от край време са „кутили” (збирали), та да са поучеват и да ни правят грешки. Та затва тува ше ги пишиме да са четът (пеят) и да са ни забуреват. Пък койну иска да си купи кинигана, да я тръси у вестникарас (газетаджияса) Ушев.

 

. Лесне са галет момине, изеть са дялат гредине.

. Дену му е кръп акълан, му са яки дирнацине.

. Празна торба права ни седи.

. С чузди ръки лесну са фатат змии.

. С близки люде яж и пий, алъш-вериш немай.

. Фринкаливо муле адетет си ни аставе.

. Чузд дерть не е дерть.

. Ат топло и ат чорбаджилък никой не е умрял.

. Чуляк ага загради (земе та зафати къща да прави) и ага зажени (земе деца да жени), си видева душманете.

. Срам със сапунь са не амива.

. Рошава мома в прав пъть ни върви.

. Женъта е като юрган: завиеш ли са – пречи, адвиеш ли са – студено е.

 

(Бр. 1/2012 на „Златоградски вестник”)