На 15 август бе празникът Голяма Богородица. Православните народи почитат Божията майка св. Богородица като пазителка на родилките, децата и семейното огнище.

При мюсюлманите тя е сред трите най-почитани жени: Мария /Мириам/, Ева и Фатима. Жените се уповават да им помага в беда и тежка работа, за да раждат леко и да са живи и здрави децата им.

По стародавна традиция при раждане на дете бабите изпичали т. н. Малка Богородична пита /наричана още бабина пита,смидаль/. Питката е намазана с мед и се изяждала от домашните, за да се захранва родилката. След няколко дни от раждането се прави т. н. Голям смидаль /Голяма Богородична пита/. Тогава се поканват съседски и роднински жени на обща трапеза.

Българите мохамедани в Златоградско наричат обичая само с името ,,смидаль”. В миналото бабите на новороденото изпичали няколко мисирови /царевични/ пити, които се натрошават и стриват на късчета, поливат се с масло и захар. В наши дни смидаль се прави и от бял хляб. По случай раждането на новороденото дете се прави и курбан -жертвеното животно е обикновено овца. Курбанът се нарича още ,,молитва”. Месото не се насича. Нарязва се внимателно с нож по ставните  съединения. Вари се  само месо, до разваряване и отделянето му от костите. Костите се събират в торбичка и се заравят на специално място, обикновено до плодно дърво, което цвети и ражда.

С обичаят ,,смидаль” става първото представяне на новороденото бебе пред обществото. Канят се само жени – роднини и съседи. Тогава се дава и име на новороденото.

Чрез този сладък  хляб от мисирови пити - смидаль, става приобщаване на новороденото към обществото, което отправя към своя нов член първото си пожелание: да е благ и сладък - в смисъл на добър и сговорчив, и животът да му е също благ и сладък. Правят се общи трапези /софри/, на които поканените жени понякога водят и малките си  деца. В определения час идват гостите, като носят подаръци за новороденото: готови ястия, хранителни продукти, пити, дрешки и др. Влизайки при родилката жените поднасят даровете и  разменят пожелания за здраве. Наричат на бебето само хубави неща: да остарее и да обелее и оставят на детето монети под възглавничката, за да е здраво като желязо. Близките родственици подаряват на новороденото пълен комплект облекло /премена/. Задължително се връзва червен конец с бял лук, синьо мънисто и дюлева клечица до бебето, на люлката му и на повоя . Тази мартеница се нарича още баница и пази детето от уроки, болести и лоши очи.

Поднасят се на гостите  като първо ястие мляко с ориз /бяла чорба/, курбана от месото /нарича се още молитва/, баница /клин/, сарми и накрая смидаль. На излизане от дома  не се изнася нищо, за да не секне кърмата на родилката.

Бабината пита /смидаль/, е като от  българската народна приказката. Както се е  търкулнала питката да обиколи нивата, така се претъркулва  и завърта  живота на новороденото.

Това са стари обичаи, неотменно присъстващи в традиционната обредност на българския народ, запазени и доразвивани и в наши дни в Златоградско.

Розалин Хаджиев

(Бр. 13/2011 на „Златоградски вестник”)