Мърсуваха и те мърсиха

и феодали в черни ризници,

и фабриканти в черен фрак.

Един ли път до кръв те биха

и с брадвата пред твойте листници,

и с камъка пред твоя праг!

 

Но ти на всичко издържа

и между саби възмъжа!

 

Безсмъртнице, честита слава!

След толкова освобождения,

пред свободата не лъжи!

Бъди добра: като държава,

на бъдещите поколения

за миналите разкажи –

 

да знаят как с гора вървя

през собствените си нивя.

 

Безумство е да нямаш памет!

В клисурите колиби сламени

напомнят още за беди.

Не се оставяй да те мамят.

Помни: от лобните си камъни

ти къщата си изгради!

 

Такъв е твоят вечен път:

главата си да пазиш с гръд!

 

Иван Динков

 

(Бр. 13/2011 на „Златоградски вестник”)