+ На заблудените братя, отрекли се от корените си  

Наричаме ви още наши братя,

но нашето търпение умира.

Защото вашта наглост ескалира

и с нея няма равна на земята!

Родихте се от чуждата омраза,

отрязани от българското тяло.

Откърмени, проникнати изцяло

с отровна, дива, гибелна зараза!

Отгледаха ви враговете наши,

със ярост еничарска ви дариха -

умело истината стара скриха,

че българите са предците ваши!

И днеска хулите ни без пощада,

приписвате ни грехове безмерни.

Помисли зли и заговори черни,

изгаряте ни на позорна клада!

Зовете се чеда на Александра,

родени от делата му велики.

От древността покълнали антики

и избуяли бурно край Вардара!

Но скоро ще умрат и тез заблуди -

лъжата нагла няма да се чува.

Пак истината стара ще изплува

и трепетни надежди ще пробуди!

И ще се върнете към своя корен -

прогледнали, разбудени отново

от българското чудотворно слово,

от българския дух старовековен!

И Бог един ще стори това дело!

И ще поправи грозната неправда.

Душите братски вкупом ще възрадва,

та в бъдещето да поемат смело!

Петър Иванов

 

(Бр. 12/2011 на „Златоградски вестник”)