Въпросът 

 

Здравейте!

Аз съм Мариела Стойкова, автор на книжката с изследването на иконите от църквата в Златоград „Св. Успение Богородично”. Тъй като видях отзив във вестника ви, където има и някои бележки от фактическо естество, моля да ми ги посочите, тъй като вече излезе и по-разширения вариант в специализирано списание, а бих искала да ги поправя в едно следващо издание на брошурата ми.

Предварително ви благодаря!

Мариела

 

Отговорът 

 

Фактическите грешки във вашето изключително интересно изследване са малки, но съществени за историята ни, тъй като те започват да се цитират с тези грешки и така се мултиплицират, остават за бъдното като заблуждение за читателите и интересуващите се от историята. И беше хубаво те да се поправят преди излизането, както казвате, на разширения вариант на труда ви.

. Първо, на стр. 7 от книжното издание, в изречението „Останалите икони от този комплекс са монтирани в иконостаса на построената през 1874 г. златоградска църква Св. Георги”.

Всъщност датата на построяването на храма е 1871 и тази година, само преди дни, отбелязахме 140-годишнината й. Тази грешка се допуска няколко пъти, може би защото се преписва от грешката, допусната от проф. Н. Овчаров в книгата му, от книжната поредица на фирмата „Бултекс”, както и в рекламната му брошура за общия бизнес между Миродато на Бяло море и нашия Етнографски комплекс. Но както и да е, трябва да се поправи.

. На стр. 10, ред 11 отгоре надолу, е отбелязано името „Александър Ангелов”, каквото може би има изписано по иконите, не съм чувал такова, но истинското име на именития представител на рода Александрови, е Костадин Александров, чието име носят прекрасните къщи в Стария град – „Александрови къщи”, където сега е частният етнографски музей;

. На стр. 12 се повтаря същата грешка с името на Костадин Александров, като пак е наречен Ал. Ангелов. На същата страница името на Костадин Диму Пачил е дадено с питанка в скоби. Става въпрос за известната златоградска фамилия Пачилови, съществува и днес.

Поздрави от Златоград!

Ефим

 

Диалогът 

 

Благодаря ви за бързия отговор. Приемам забележката ви за годината на построяването на храма Св. Георги. Грешката е моя. Не съм имала за цел да проуча по-подробно този храм и не съм обърнала внимание на това, но ако има второ издание, ще се коригира.

Относно личността на Александър Ангелов - възможно е да съм допуснала грешка като го причислявам към  рода Александрови. Но не бъркам имената на Костадин Александров и  Александър Ангелов - от запазения надпис върху иконата в Златоград става ясно, че  той е дарител през  1857 г. Доколкото ми е известно Костадин Александров тогава все още не е роден. По това време не е било много лесно да се заделят средства за изписване на икони и поради това смятам, че Александър не е бил случаен човек в града. Интересували са ме преди всичко изкуствоведските проблеми и историята около изписването на иконите. И поради това не съм навлизала в подробности относно известните родове в Златоград.

Нямам представа каква е била традицията за приемане на фамилните имена в този край, но има много случаи в други региони, където бащиното име се приема като фамилно от наследниците, особено когато бащата е имал добро положение в обществото. Нямам представа кой е бащата на Костадин Александров, тъй като не успях да открия родословие на Александрови. Вие вероятно знаете по-добре.

Има и един любопитен факт - върху икона от църквата Св. Георги има надпис, от който разбираме, че е изписана в памет на Ангел и Мария  Александрови, починали през 1892 г. Знаем от опит, че често в една фамилия мъжките имена се повтарят. Не съм имала за цел да проследявам тези хипотетични връзки, но може би по-нататък и това ще стане.

При всички положения, Александър Ангелов е реално съществуваща личност с отношение към църквата, който вероятно към 1856 г. вече е бил в зряла възраст, а дали е свързан с Александровския род - може би бъдещи проучвания ще покажат.

Относно (?) зад името на Костадин Диму  Пачил - означава трудно четим поради повреди надпис с името. Но тъй като в книжката, поради ограничения в броя на страниците, бяха пропуснати бележките, е останала само питанката.

Благодаря ви още един път за бележките и ще се радвам, ако можем с общи усилия, да достигнем до нови факти и имена от историята на вашия прекрасен град.

Мариела Стойкова

София

 

Г-жо Стойкова!

Преди време, по повод издаването на книга, представяща вид „дневник” на даръдерските даскали от 1852 г., намерена в архива на Костадин Александров, влезнах във връзка с негови близки, от които разбрах, че същият е имал пет дъщери и един син.

През 2002 г. общувах с неговата дъщеря – Милка К. Георгиева, която тогава беше 90-годишна и живееше в Пловдив. От нея разбрах, че майка й се казвала Ангелина Арнаудова (по баща), брат й - Ангел, а две от сестрите й – Добра и Недялка. Нейният дядо, т. е. бащата на Костадин Александров, се е казвал Александър Чанов, също родом от Даръдере(Златоград), женен за Елена Билюкова. Имали са четири деца – две момичета и две момчета: Мария, Костадин, Василка (омъжена за Георги Пачилов), и Кирко.

Милка Георгиева определя дядо си като буден и заможен човек, ползвал се сред населението с уважение и доверие. Търсели са го дори за съвет при лечение на различни болести. Бил е в състава на училищното и църковното настоятелство, имал е за задача да привлича и наема учители, пътувайки из страната. При освобождението на града е посрещнал руските войски и може би на него е бил подарен руския часовник от онова време, който сега е експонат в музея на просветата в Златоград.

Александър Чанов умира във Фере, край Беломорието, днес в Гърция. Там е погребан, а на гробищния кръст са записани денят и годината – 3 ноември 1898 г.

През 1901 г. костите му и оригиналният паметен кръст са пренесени в златоградската Стара църква и до днес може да се види в двора й.

Разказвам ви всички тези неща, надявам се да не е досадно, от които става ясно, че наистина Костадин Александров приема бащиното му име за фамилно, но не известно да са били Ангелови. Дори в някои негови писма той се е подписвал с трите си имена – Костадин Александров Чанов. С първите си две имена обаче остава в историята на града, които е изписал и на личния си печат, поставян от него на книгите в библиотеката си.

За мен ще бъде удоволствие да помогна с каквото мога при по-нататъшните ви изследвания в нашия град.

Ефим Ушев

 

(Бр. 10/2011 на „Златоградски вестник”)