Новини

Шайката в ОбС надмина и себе си по наглост

неделя, 20 април 2008 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ След два дни на семинар, съветничката Романова обвини консултантът от Германия Томас Венгер в лъжа и двуличие

 

Ефим УШЕВ

 

Разликата между предишния и сегашния ОбС всъщност е тази, че ако първият бе превърнат в едно ООД за разпределяне на общинските средства и площи между десетина много лакоми индивиди, сегашното ще е без аналог по източване на едро от десетина, този път здраво обединени екземпляри. Защото „оодето” вече е един доходен Султанат, който има своя Султан, свой Принц, любител на сексуални клипове с малолетни, оформящ демагогската продукция в правни форми; има си и Ковчежник със златни пръстени, който се обажда само в краен случай; има си, разбира се, и своя Евнух (в смисъл – пазач на статуквото от предишните години), който стоя, пуши и мълча в утробата на кита цели два мандата, но осигури бандата с договори и лапачка за още пет напред. Имат си и още един Евнух (в смисъл – втори пазач на интересите на групата), прекарал един безплоден мандат в по-предишния ОбС, без нито една проронена дума. Затова пък после прекара школовка в местното котило на ДС (ДПС), за да посочва сега кои пари къде да ходят. Но какво е Султанат без Харем? За такъв са нужни една сюрия  разтресени ханъмки, готови буквално на всичко пред управителите на Султаната. А такива при нас дал Господ.  

100-те дни от започване дейността на новия ОбС, припомнени наскоро от самия му председател, е добър повод да се види що за орган е това и какво всъщност сме си избрали след четирите години предходен срам, който преживяхме с миналия състав. На мястото на председателя бих си премълчал и бих оставил тъпаните на по-заден план, след като никой не ме пита. Не само заради фалстарта, когато бяха припомнени сериозните проблеми с правосъдието на водещи фигури от формиралото се мнозинство, наложени отново на ръководни постове без всякакви скрупули. Новият общински съвет започна и сякаш бързаше демонстративно да ни покаже, че си е всъщност старият състав, който ще продължи по същия начин да се подиграва с избирателите – не се разграничи и не отмени стари решения, довели до толкова обществени недоволства, веднага продължи да работи по стария правилник, за да ползва записаното в него безсрамно месечно заплащане на съветниците. Но и за да си постави, пак според същия правилник, човек за заместник-председател - една безсмислена, скъпо платена синекура, сякаш напук на все по-усилно обезлюдяващия ни се град.

Още от самото начало стана ясно,

че тук ще се работи силово и нагло,

защото една самонадеяна и озлобена група любители на скъпи джипове, си е купила и събрала необходимия брой безлични, разтреперени „гласове”, инструктирани да вдигат ръка и постоянно да казват „за”, ако не искат да имат проблеми със златните пръстени на местния дон Корлеоне. Без каквато и да е обосновка и разумна аргументация, дори без елементарно извинение, отмениха решението си за продажба на Чалъковата къща, отбелязвайки си го като подвиг, сякаш преди това някой друг вместо тях на три пъти бе гласувал за обратното.

Последва гледането на такса смет, когато безпардонно отхвърлиха чисто икономическата логика на кмета за леко увеличение и затънаха в празнодумството на популизма, сякаш някой друг, а не те оставиха 111 хил. лв. задължения на общината по сметосъбирането от предишния мандат. За да застанат сега в позата на защитници на „бедните граждани”, гледайки ги мазно усмихнати от висотата на черните си джипове.

С всяко следващо проведено заседание управляващата група показва безцеремонността си, когато става въпрос за разпределяне парите на общината, изхождайки само и единствено от разума на собствения си джоб, като от време на време приканва за изказване бай Ясен Башов, за да демонстрира така лицемерието си „вслушване в гласа на гражданите”. Нищо че дори и този „глас”, само минута по-късно, все едно не го е имало и основното отново остава противопоставянето на кмета, тъй като никога няма да си простят, че не те са го посочили и няма кой вече да им подписва мафиотските договори, да им насочва общинските пари в която банка му посочат, да ги включва с тлъсти допълнителни заплати във всевъзможни безсмислени проекти – я като ръководители, я като счетоводители... 

Показателно бе и заседанието

за разпределение на оскъдните средства

за общинските пътища, когато Евнухът предложи, ей така, между другото, част от тези мизерни средства да отидат за изплащане на стари задължения на фирма, строила пътя до Станкова махала. Поръчката е изпълнена и сега отново може да млъкне до следващата. Междувременно започват прения, че тези пари не са за дълговете, трупани от Чаушев, те се преброени и имат съвсем друго предназначение. За дълговете си има оздравителна програма, приети планове и пр. Логиката обаче не е от силните страни на това мнозинство и такива не минават. Когато става напечено, Ковчежникът с пръстените взема думата и казва: 20 хил. лв. за Ерма река, 20 хил. лв. за Аламовци и 20 хил. лв. за Старцево. Останалите да вървят за плащане на дълга за пътя до Станково. Едва дочакал мъдростта да се излее, Султанът козирува и тутакси подлага на гласуване, пътьом се скарва на кмета да не се обажда, заплашва и ощетените кметове на кметства много да не шумят, за да не ги изгони, и всичко е гласувано. Но защо трябва от тези броени за окаяните ни пътища пари да се пренасочват към някои фирми? Въпросът тогава не получи отговор, но после стана известно, казаха го самите съветници. За съжаление – на ухо. Приели веднъж политиката нито лев общинска пара да не минава, без в техните джобове да не влезе нещо, сега се оказва, че въпросната фирма, строила пътя, се е разбрала с дон Корлеоне и сие - уредят ли й да си вземе парите, петнайсетина процента остават за тях... Ето защо е въпросният напън, казват съветници, нали парите, пръскани за подкупи по изборите, сега трябва да се събират и избиват! Който не вярва – хак му е, на следващите избори пак да се подписва и да взема пари за гласа си.

Но върхът на 100-те дни,

черешката на наглостта,

както се казва, е набутването на общината в едно фалшиво сдружение, направено от същите тези хора по времето на Чаушев, наречено Местна инициативна група (МИГ) „Златоград-Неделино”. Лансирана докрай като абсолютно анонимна структура, пробутването й започна още в комисията по право на Джангалов, когато той упорито отказваше да отговори на зададения въпрос кой стои зад това сдружение, кои са лицата, които го представляват. И нямат ли малко съмнение, че две общини не могат да получат финансиране като група, защото „група” означава минимум 4 общини по европейските стандарти. А парите, които ще минават през тези групи, са баш европейски. На самото заседание не отговори и Чингаров, въпреки ясно насочените към него въпроси. Затова пък най-високо платената ханъма, видно от публикуваната в миналия брой щатна таблица, си изпя отново урока в подкрепа на МИГ-а, макар да стана ясно, че община Неделино, с изпратено до кмета писмо с решение, още по-ясно заявява оттеглянето си от въпросната регистрация и прикрепянето си към Мадан и Рудозем. Значи Златоград остава сам и въпреки това Султанатът твърдо настоява за гласуването на „Златоград-Неделино”. И ето, друга самоотвержена и вярна ханъма прочита предварително даденият й от Принца проект за решение. Но не щеш ли, става отклонение от сценария и представител на гражданското общество става и предупреждава за опасността егоистични настроения на група лица да обрекат общината ни на изолация и така да не може да се възползва от бъдещи европейски парични потоци. Цитира се мнението на немския консултант Томас Венгер, записано на магнетофон, според когото средствата от Европа не са предназначени за чисто общински цели, а за проблеми на обособени територии, представяни от най-малко четири общини. Съветничката Романова обаче, която два дни е на семинар за въпросните МИГ-ове именно с Венгер, казва, че това не е вярно, била разговаряла на английски с немеца, който й казал, че може и така, може и онака, стига да си имате лоби по върховете. И това, след като само преди минути пред тях, пред камерата на сателита и пред микрофона на ЗВ, германският консултант препоръчва прикрепянето ни към повече общини, защото иначе финансирането ще е проблемно. Така ханъмата Романова изрече не само опашатата си лъжа за някакъв разговор на английски за необходимостта от лоби, та ако ще да сме и сам-сами, без група.  С това тя обвини нашия гост от Германия в двуличие и лъжа, защото мнението му е ясно записано и може да се прослуша от всеки, а нейния разговор на английски никой нито е чул, нито може да чуе. Въпросната любителка на лобитата не отговори на въпроса, зададен на заседанието:

кое е нашето лоби, за което тя говори

и с какви пари ще му се плаща,

защото никое такова формирование не работи за нечии интереси без пари. На тези въпроси не отговориха и Чингаров и заместникът му правист Джангалов. Напротив – и те мълчаха като комунисти от стихотворение на партизански поет. А трябваше ясно да се заяви пред съветниците – въпросното лоби наше ли е, т. е. на община Златоград, която следователно трябва да гласува легални средства за тяхната дейност в наша полза; или е „лоби” на Чингаров-Сидеров-Чаушев-Кръстева, т. е. мошеническа група от догановските министерства, специализирани вече втори мандат да прехвърлят средства на определени, „правилни” хора, след съответни процентни отчисления за черните им каси.

Трябваше застъпниците на фалшивия МИГ ясно да кажат пред ОбС как и какво лоби ще ползват, след като в България закон за лобизма не съществува, има само идеен проект, който даже не е внесен още в парламентарната правна комисия! И щом това е така, а и ОбС не гласува легални средства за „лобистите” на Романова, значи някой друг от съветниците ще плаща за личните си интереси и сметки на някакви „лобисти”. И така

въвличат Златоград в един

грандиозен корупционен скандал,

който ще е безпрецедентен в общината не само през последните 18 години, но и от времето на комунистическия сатрап Живков. Въпреки всички тези неясности, а и опасности, пред които една местна клика изправя Златоград и неговите граждани в близко бъдеще, Султанатът си гласува решението и отхвърли предлаганото от кмета – Златоград да влезе в инициативна група, заедно с останалите родопски общини, посочени и от немския специалист, и от специалистите около него, лектори на семинара, проведен в Златоград неслучайно със същите тези общини. По-късно стана ясно, че председател на МИГ „Златоград-Неделино”, което ще усвоява европейските пари за Златоград, е Златка Цекова – една от чиновничките на Чаушев, станали причина Смолянския окръжен съд в специално свое решение да запише, че „...в община Златоград работят длъжностни лица неграмотни и некомпетентни...” Наредени до нея във фалшивката, наречена „миг”, са и всички тези султани, ковчежници и ханъми, които го гласуваха, и значи са в явен конфликт на интереси. Може би затова кметът напусна заседанието. Но това не е достатъчно - той трябва да оспори въпросното порочно решение в съда. А не да се задоволява само с реакцията на златоградските медии, които също демонстративно напуснаха с думите, отправени към председателя на ОбС: „Напускаме, като протест срещу мафиотските решения, които приемате!” 

Ето това е положението след 100-те дни на новия ОбС, което хората трябва да знаят. Трябва да знаят в какви ръце са доверили бъдещето си, защото наистина става въпрос за бъдещето на техния град. А кметът на общината, вместо да преглъща униженията, на които е подлаган, трябва да събере гражданите на Златоград, ако са останали все още такива, и да поиска подкрепа от тях срещу тази безпардонна, организирана финансова каста. Защото за 100 дни те вече показаха, че от кмета ще се иска не работа за града, а примирение със схемите им на източване и изплащане на стари дългове... Ако е съгласен на това – толкова по-зле за всички нас. Ако пък не е съгласен – да го покаже по някакъв начин, за предпочитане мъжки. Но има и друг вариант – да излезе вярно, че джипът, за който му гласуваха 60 бона, му е закупен чрез фирмата на Сидеров, а комисионата са си я поделили. И какво? - ние ще ти гласуваме парите, ама ти ще ни ги преведеш на нас, ние ще ти докараме джип...

Това Янчев трябва да потвърди или високо да отрече, ясно и категорично да се разграничи от въпросната група в ОбС, както това правят в момента други достойни кметове из страната. За да е ясно на обществото той има ли връзка с грабежите в общината, които стават и предстоят още много под най-перфидни „законни” форми. Защото и нищо да не са си поделили, фактът, че го оплитат в мафиотските си мрежи, че го включват в своите схеми на корупция, би бил достатъчен отново да нямаме  кмет. А просто още един „наведен” гражданин в коридорите на местната власт. Което пък обрича на безсмислие всяко гражданско участие и напън за нещо обществено полезно. За което едва ли някой е гласувал.

Видно е, че Златоград отново е „во чрево адово”, по израза на Вазов. А скоро, по повод внесения вот на недоверие към правителството на Доган и Първанов по проблемите на корупцията в държавата, централни вестници писаха, че можем да се отървем от корумпираните копелета само при една ефективна съдебна система, посредством която да бъдат набутани в затвора. Но за да стане това в Златоград, депесарският кум трябва да освободи държавния пост, който ползва години наред за личния си бизнес! А кметът да си застане на мястото и да алармира съответните институции за всяко безобразие – и в администрацията, и в ОбС. 

Не си спомням дали съм прочел това някъде или съм го чул от някакъв филм, а може би просто си го мисля от доста време - като обобщение за състоянието на държавата ни в момента. Но то е безкрайно точно и за Златоград: Рим е в пламъци, но подпалвачите нямат вече никакво значение. Те не са проблемът. Проблемът е в нас, останалите, които стоим отстрани и не правим нищо, маневрираме в периферията на пожара, а те печелят от нашата апатия и сами се чудят докога ще остават безнаказани заради нас... 

 

(Бр. 4/2008 на „Златоградски вестник”)