# Смята Боряна Димитрова от социологическата агенция „Алфа рисърч”

 

 

Най-пагубната за демокрацията тенденция – при ниска избирателна активност изключителна тежест придоби гласът на онези избиратели, които бяха „призовани” пред урните чрез различни форми на икономическа зависимост. Дали чрез директно купуване на гласове, дали чрез прословутите бележки за дърва или чрез други форми за натиск на работодател върху работник.

Трудно е да се направи точна оценка колко е делът на „несвободния вот”, но е показателно, че в редица избирателни секции е налице типично тоталитарно гласоподаване – 99% отиват за определена политическа сила, което няма как да се случи при свободен от принуда вот. Най-често това са гласове за ДПС.

В последните няколко избора тази практика рязко увеличи тежестта си, а можем да очакваме, че на местните избори ще е още по-масова, имайки предвид, че в община са необходими понякога само няколкостотин гласа, за да се предреши резултатът. Ако не бъдат предприети радикални мерки за рязкото ограничаване на този заразителен за партиите феномен, отблъскващ от гласуване голяма част от избирателите, ерозията на политическия живот би била необратима.

Честно казано, не съм особен оптимист, че т. нар. изборна мобилизация, която упражнява ДПС, особено при липсата на прокурорска реакция срещу купуването на гласове, ще предизвика ответно гражданско участие. Следейки ситуацията в страната, няма причиниацията в страната, няма причинаина да не смятамажданско участие. следейки особено при липсата на прокурска реакция срещуане гол да не смятам, че общинските избори ще са борба за надмощие между няколко местни или регионални политико-бизнес картела.

През последните години реакцията към ДПС вече не се определя основно през етническата призма и дори не през принудителното му влияние. Отношението се определя във все по-голяма степен от дейността на станалите нарицателни „обръчи от фирми”, които ДПС все повече разширява. И както има отвратени, такаима и достатъчно привлечени от тяхната практика хора – особено в затворените общности и при липсата на законово противодействие.

Уседналостта е важен принцип, доколкото е механизъм за ограничаване на „несвободното” гласуване, което подкопава гражданското участие.

Силен знак, че обществото иска да се пребори с купуването на гласове, би бил възбуждането на наказателно преследване от прокуратурата срещу организаторите на тази практика.

 

Затова е нормално да очакваме запазването на принципа на уседналост и за местния вот. Тук значението му е още по-силно, защото изкривяване вота на избирателите може да се постигне с много малък брой гласове – оказа се, че е твърде лесно да се регистрират например група сезонни работници в селище край морето и никой да не реагира на това.

 

Най-важното е криминализирането на всякакви форми на купуване на гласове.

Сега се получава така, че вместо партиите да се състезават с платформи и програми, те „инвестират” директно в гарантирани гласове.

 

(Бр. 11/2007 на „Златоградски вестник”)