+ Селсъветът на Гочева и Чаушев остана глух за гражданските искания и разполови казармения терен

 

 

Съветниците на кмета Младен Чаушев взеха решение теренът на бившата златоградска казарма да се раздели на две части – напук на няколко граждански организации, събрали стотици подписи това централно място да остане единно и неделимо, за обществено ползване като зелен градски парк.

Според решението само 70 на сто от мястото ще бъде зелено пространство, а върху другите 30% общинарите ще си строят апартаменти по на три етажа и паркинги за колите си, офиси, магазини и кръчми.

Това е поредното безобразие на самозабравили се чиновници, които в комбина с кмета трета година източват общинските ресурси както за огромните си заплати (виж карето на стр. 2), така и чрез подписване на договор след договор да строят стенички, пътечки, барачки и прочие блага за личните си джобове. И пак в комбина с кмета и неговия заместник през целия си мандат изкупуваха обществени терени за лично ползване, както се готвят да правят и сега със заделените си триесет процента площ от бившата казарма. За да стигнем до абсурда група яко платени от всички нас деятели, призвани от закона да пазят и обогатяват обществените блага и собственост, всъщност да правят точно обратното и се налага гражданите да вземат мерки да се пазят от избраните от самите тях злосторници, включително и чрез непрекъснати подписки, на които същите високомерно не обръщат внимание и дори се подиграват (виж материала за новите лъжи на Гочева в този брой).

 

На практика и сега кметът и главния му архитект внесоха за гласуване същото предложение от преди няколко месеца, което обществеността отхвърли категорично и недвусмислено на всички обсъждания. Само че сега вече го подплатиха лицемерно и с внесеното от дружество „Дельо войвода” – само защото по същество повтаря тяхното. През времето между двете внасяния обаче си поиграха на „обществено” обсъждане чрез монолози в местната телевизия, „изслушване” на граждански организации, както се оказа – без да са чували нищо, защото са си имали наум съвсем други намерения. И явно „диалозите” са били между 50% глухи и 50% наивници, които са си въобразявали, че могат да повлияят за нещо обществено полезно, зад което застават множество хора.

По време на обсъждането само двама от съветниците застъпиха тезата на златоградското сдружение „Екогласност” за неделимост на терена и застрояването му като парк – Филип Кюртев и Владимир Енчев. Всички останали бяха предварително подработени да гласуват под строй кметското „жилищно-паркингово” предложение за застрояване, включително и председателката Гочева. Която по-рано заявяваше пред вестника, че вече била „убедена да гласува за градски парк”. Ваклин Чилингиров пък дотолкова се вживя в послушание пред кмета, че набеди колегата си Кюртев как с изразената от него позиция „угаждал на Ефим Ушев”!? Само че Ушев никога не е внасял лични искания за решаване в ОбС, за разлика от други лакомници в него, включително и Чилингиров. Така че не е ясно какво е „угаждането”. (Друг е въпросът, че повечето от съветниците никога нищо обществено не са защитили с престоя си в общината).

Доленският професор в ОбС Чаушев също излъчи мисли по проблема , като започна да изброява кои сегашни кафенета в терена трябва да си останат в бъдещия парк. И пак предизвика смях сред присъстващите със свещената си простотия. Албена Арнаудова, която има заведение в терена, успешно защити личния си интерес - точно тя предложи мястото за застрояване с жилища и магазини да е 30%, а не 25, както първоначално бе предложено. Което пък дойде дюшеш за „строителя” Сидеров, който се кани да огради там поне пет-шест бетонни бункера „за младите хора”, на които е голям фен. Навярно си мисли, че ако не направи това, мандатът ще е минал напразно. Пък на другите избори, колкото и да плаща, къде ти?

Историята по вземането на решението, за което иде реч, само показва порочността на консумативната атмосфера, създадена от Гочева, Чаушев и сие в общината. По системата „ти на мене – аз на тебе” те превърнаха един обществен орган за местно управление в едно добре платено общинско пазарище за уреждане на лични сметки и интереси, което дори не се стараят да прикриват.

Никой от тях не отговори по силата на кой закон или друг нормативен акт общината трябва да строи жилищни блокове на общински терен, още повече каква е целесъобразността да разпиляваш общинска собственост за частни интереси, вместо да увеличаваш същата и да я ползваш за обществени цели. Каквато е нормалната логика и дълг на една община и нейните платени избраници.

Никой от тях не изтъкна основанията и необходимостта в града да се строят нови блокове, след като общината като съдружник в „Родопи еко проджект” и сега строи около 50 апартамента в бившите сгради на „Горубсо” до полицията. А същата ще е съдбата и на 7-етажния бивш ресторант „Ерма”. Един поглед в архива на гражданско състояние на общината също така показва, че населението се изнася, то намалява, въпреки жилищната си обезпеченост тук. Главно поради липса на добре платена работа. И сега се жертва един централен терен, за да се уредят няколко местни и още толкова приходящи мутри с апартаменти, магазини и офиси. Без никакъв анализ или поне някакви данни за необходимостта от това, освен голите приказки на зам.-кмета Младенов, че „жилища много се търсят”... Пък дори и да се търсят, общините и държавата отдавна нямат задължението да устройват с покрив когото и да било, което г-жа Гочева и кметът Чаушев като комунисти от едно старо време още не могат да разберат.

 

Решението за казармения терен показа именно лицемерието на посочените овластени лица в общуването с гражданските организации и лица, за да неглижират гласа от 800 събрани подписа за градски парк, а да се съобразят с едно единствено предложение за застрояване с жилища, подадено от сдружение „Дельо войвода”, зад което не стои никой. Затова пък съвпада с личното предложение на архитекта и кмета, чийто личен интерес в строежа на блокове и кръчми е несъмнен и добре известен – архитектът ще разписва проектите на мутрите, изготвени от синчето й(младо архитектче, което трябва да се поупражнява докато стъпи на крака), а мъжът й – опитен строителен инженер, ще ги строи. Кметът пък ще вдигне малко комисионата си, защото му трябват пари за кравефермата, която прави в Старцево на 5 дка площ, след като си е уредил пари по САПАРД. Това е перфектната мафиотска среда, която ни оставят Гочева, Чаушев и свитата около тях.

Макар и жалко, трябва да припомним думите на един наш възрожденец, които много пасват за ситуацията в Златоград сега - че властта е взета „от хора с ниски чела и широко отворени джобове”.

 

И друго стана ясно – фалша на често демонстрираната гласовитост и загриженост по различни проблеми от една група „гороломовци”, от която на това заседание нямаше и следа, изпокрили се като мишки пред наводнение. А точно сега и тук беше мястото да се даде някакъв отпор на едно добре организирано ООД от лапачи.

На кмета Младен Чаушев, който по всички проблемни въпроси стои глух и ням и от доста време вижда мисията си само в обслужването на строителната клика около себе си, бихме казали, че ако наистина започне да излива бетоните си на това място, не само че трети мандат ще гледа през крив макарон. Но и ще бъде подложен на обществено презрение, което естествено ще замъгли и малкото добро, което е направил за общината през двата си мандата. И на което почтено и добронамерено давахме гласност през всичкото това време.

    

Все пак, въпреки липсата на каквато и да е диалогичност и чуваемост в този ОбС, „Екогласност” вижда решение в атакуването на това порочно, несъобразено с интересите на гражданите решение, и ще отнесе аргументите си пред Областния управител и Окръжния съд в Смолян.

 

(Бр. 17/2006г. на „Златоградски вестник”)