Новини

#отархива Гръцкото спортно участие по Гергьовден – разочароващо!

събота, 18 март 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Гостуващите младежи от побратимения ни град се държаха нагло на терена, играха баскет в хотела си цяла нощ, за ужас на останалите туристи…

 

Ефим УШЕВ

 

 

Гръцки младежи от спортно училище в Хрисуполи, побрати­мения ни град от Беломорието, демонстрираха арогант­ност, високомерие и много ло­шо възпитание пред своите връстници в Златоград, на ко­ито гостуваха, за да играят „мача на приятелството” по баскетбол в спортната зала на ОУ „Васил Левски” в града.

 

Всичко вървеше добре, дока­то те вкарваха спокойно кошо­вете си.

Когато обаче и наши­те момчета започнаха да бро­ят резултатите от спортни­те си умения, сякаш стана не­що страшно, гостите ни се на­въсиха, скачаха нервно и се блъскаха, напускаха терена и обвиняваха съдиите при всяко изсвирване, сякаш от този мач зависеше едва ли не, че ще си върнем обратно Бялото море...

Това поведение, всички се убе­диха, нямаше нищо общо със спортната злоба, съпътстваща нормалното спортсменство. Това беше злоба от друг по­рядък, сякаш на терена не бяха млади играчи, а някакви бойци от казармата в Хрисуполи, дошли да печелят терени с це­ната на всичко.

И имаха резултат - нашите играчи се притесниха, свиха се, а бяха видимо по-добри. Като че ли и ръководителите на про­екта, и присъстващите общинари ги съветваха да намалят темпото, та да могат нерваците гости да ни бият.

После стана ясно защо беше офанзи­вата - за да могат да развеят гръцкия си флаг на терена и да рецитират звучни лозунги.

А че поведението им не е би­ло случайно, а планирано и ня­мащо нищо общо с приятелст­вото, което уж трябва да ук­репваме с тези срещи, доказва и поведението им в хотела, който бяхме им осигурили, след като цяла нощ бумтяха с бас­кетболните си топки по пода и стените, за ужас на останали­те туристи там.

Това, а и най-вече гаменското им държане на терена, когато искаха да диктуват на съдиите как да свирят, предизвиква въпроси за смисъла от тези срещи, да­ващи обратен резултат…

Ако трябва само да се изхарчат ня­какви пари, защото са ни ги да­ли от Европа, а и някакви хора да си вземат хонорарите - струва ли си?

В края на краищата, можем да си потърсим и други при­ятели - било от Одрин, било от Охрид...

 

(Бр. 7/2005 г. на „Златоградски вестник“)