Новини

Златоградчани: Проф. Динко Вълчев – нашият доктор в Канада

вторник, 14 март 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Роден през 1931 г. в Златоград, завършва тук прогимназия, а в Пловдив – Първа мъжка гимназия и Медицинска академия през 1954…

 

 

За доктора бях чувал много в детството ми – татко често ми е споменавал за него, тъй като преди доста годинки животът ми буквално е бил в ръцете му, когато съм се раждал в златоградската болница, в която той е гинеколог… При това в сградата, в която днес, вече 26 години, се помещава редакцията на местния златоградски вестник.

 

По-късно, както се разбра, д-р Константин Вълчев заминал зад граница и още по-късно – установил се в Канада. Отново по някакъв далечен спомен, по странен начин разбирахме, че е идвал в на гости в Златоград – ами децата в неговата махала се хвалеха, че доктора им дал по 20 долара и ги пратил да си купят бонбони…

За мой късмет, преди време имах и малка кореспонденция с д-р Вълчев, чрез която той ми изпрати свои поетични творби, от които проличаваше онази толкова здрава привързаност към родната страна и родния град, която може да бъде само българска.

„Ода за България” и „Делю, златоградския хайдутин” бяха две от нещата, които ми изпрати, но така и не си удържах на думата да ги публикувам – преди всичко поради техния обем, което ги прави „вестникарски” неприсъщи за едно малко издание като нашето. Но не само аз, а и доста златоградчани знаят за изключително патриотичното поведение на проф. Вълчев и неговия приятел Игнат Канев в Канада, спонсорирайки нашите черкви там и благотворителни фондации, занимаващи се с помощи за бедни хора. Мистър Канев е и почитан консул в българското посолство в Канада, дошъл тук през 1951 г., когато е само 24-годишен. Утвърдил се като строителен предприемач, построените от него къщи, апартаменти и офис сгради надхвърлят 18 хиляди.

И ако тук споменавам за този знаменит русенец, то е защото е много близък приятел на „нашия доктор” в Торонто – проф. Константин Вълчев, дълги години асистент и професор в отделението по акушерство и гинекология в университета в Торонто, не по-малко известен от Игнат Канев – в Канада, но и в Северна Америка, със своите научни постижения и голямо сърце на родолюбец и благотворител.

 

Две са българските

църкви там, построени

 

със средства на бизнесмена и голям родолюбец Игнат Канев – „Св. св. Кирил и Методий” в центъра на Торонто и новопостроената „Св. Димитър Български”, намираща се между градчетата Мисисага и Брамптън. И към двете църкви действат редовни български училища – все пак в Канада, по груби данни, живеят над 100 хиляди наши сънародници, има Асоциация на българските инженери със 150 членове, има специални училища за български народни танци и традиции, както и множество неправителствени български организации и сдружения.

Нашият съгражданин е роден през 1931 г. в Златоград, завършва тук прогимназия, а в Пловдив – Първа мъжка гимназия и Медицинска академия през 1954. пет години работи в Златоград като хирург, а след това като акушер-гинеколог. Остава да живее в Пловдив, където през 1960 г. завежда отделението по стерилитет в Първа градска болница, в Академията работи и в Акушеро-гинекологичната клиника.

 

През 1966 година

напуска България

 

и три години работи в Етиопия, изпратен по линия на Техноимпекс, но след изтичане на контракта му не се връща в България. Още три години от живота му отиват за работа в Южна Африка, а през 1972 пристига в Канада. След двегодишна работа и явяване на два големи изпита, започва частна практика, но и с право да работи в университетската болница в Торонто. 

По-горе споменах за неговите научни постижения, за които работи не само в университета, но и в личния си, специализирано оборудван по последна дума на научната техника, офис. Едно уточняване за нашите читатели това би означавало, например, въведените от него в клиниката на два нови начина за израждане на деца, намиращи приложение в медицината и до днес. Но проф. д-р Вълчев има и 13 други изобретения, от които три за в областта на музиката…и не спира с откритията си и след пенсионирането преди десетина години. С тях помага на колегите си да извършват операциите си по-бързо и по-безопасно за пациентите им.

Но още по-горе споменахме и за църквите в Торонто.

 

Проф. Вълчев е

активен член

 

на църковното настоятелство в „Св. Димитър Български”, чийто устав е написан от него, превежда църковните песнопения от различните християнски служби и празници от старобългарски на днешен български език, за да знаят богомолците, а и самият хор за какво се пее в тях..

Един интересен щрих из живота на  д-р Вълчев и неговата съпруга Кина е този, че те не живеят през цялата година в Торонто, а прекарват най-студените месеци във Флорида, която е на 2500 км от Торонто. Тук те пътуват, разбира се, с колата си и с любимия компютър и така е в непрекъсната връзка със своите приятели и роднини.

Онова обаче, с което д-р Вълчев ни е най-близък на нас, златоградчани, са неговите занимания с историята и родословното дърво на неговия род, които неизменно се съчетават с обичаите и традициите на неговите деди от родния Златоград – това той иска да остави на новите поколения от рода си, за да знаят те българските си корени и да не ги забравят никога. И понеже споменах за личната ни кореспонденция, от която получих някои от неговите поетически опити, читателите на ЗВ ще са първите, които ще прочетат някои от стиховете в „Ода за България”, която ми изпрати още през 2012 г:

 

…И дълго време да отмине,

народа ни не ще загине!

Пак ще дойдат дни щастливи,

сити и благочестиви.

Българино, ти помни,

че чрез Кръста се спаси

през бушуващите дни

на преврати и беди!

Обърни лице към Бога,

и изтрий от съ́рце злоба…

 

(Бр. 22/2016 на „Златоградски вестник”)