Новини

#отархива Читателски дневник& Писмо до Златоград и неговите добродетелни хора

неделя, 12 март 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Уважаема редакция,

В последните дни на годината, когато всеки от нас прави своите равносметки за изминалите 365 дни на 2005, е време и за благодарности към онези, с които си преживял и битки, и хубави моменти.

Пиша това писмо до вас с надеждата, че моята благодарност към хората на Златоград ще намери публичност, защото не само силните на деня са тези, на които човек може да благодари за стореното добро. Защото добродетелността не трябва да остава скрита, още повече когато е сторена не за показност, а от сърце и с убеденост, че така трябва да бъде, защото човешките закони така повеляват.

В личната ми равносметка за 2005 г. незабравимо ще остане посещението във вашия град. Възхитена съм от културно-историческото наследство на Златоград и от политиката на общината и местната общност, с която то се поддържа и предлага като част от туристически продукт на посетителите от страната и чужбина. Едва ли има друго място в Родопите, в което духът на предците да се усеща толкова силно, дори при обикновена разходка по улиците на малкото градче.

В Златоград аз и съпругът ми гостувахме не за първи път, но този път усещането, че тук се пази част от „златната история на българския дух” се допълни и с убеждението, че този дух и безпрекословната честност на българите са запазени и до днес, като ценности за днешните жители на Златоград. При гостуването си посетихме магазин „Пухчо” в града, от където закупихме подаръци за нашите внуци. При пазаруването съм забравила портмонето си на щанда. Липсата му установих едва вечерта, когато се бях прибрала вкъщи. В портфейла имах известна сума пари, документи и дебитни карти. Позвъних на приятелите в града - семейство Чойневи, на които гостувахме и ги помолих да проверят по всички места, които сме посетили. Оказа се, че съм го забравила именно в този магазин. Хората, работещи там, намерили портмонето ми и са го прибрали с надеждата, че някой ще го потърси. Получих обратно загубената вещ за по-малко от 24 часа, при това непокътната.

Мисля си, че в днешно време, когато всички сме изправени пред проблема за собственото си финансово оцеляване, подобни жестове са не често явление. Затова си позволих да напиша това писмо, в което на финала на отиващата си година да изразя с думи благодарността си към жената, която ме е обслужила.

Мили хора, нека добродетелността ви бъде възнаградена с онова, за което винаги сте мечтали. Желая ви много здраве и късмет в начинанието, с което се занимавате. Нека вашите равносметки за 2005 г. ви изпълнят с радост и гордост, че сте направили нещо добро за другите, а благодарността на хора като мен да бъде най-искрящата светлинка на Новогодишната ви елха.

Благодаря на Росица Въргова и дъщеря й, благодаря и на семейство Чойневи. Благодаря ти, Златоград, за това, че в теб живеят честни и добродетелни хора, които оправдават името ти, защото носят златни сърца.

С признателност:

Матилда Ковачева

Асеновград, бул. “България” № 2

 

(Бр. 18/2005 г. на „Златоградски вестник“)