Новини

#отархива Росица Тодорова, музиколог: За златоградчани песента на Дельо не е минало свършено…

понеделник, 20 февруари 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Интервю на

Ефим Ушев

 

 

- Как представяте своя труд пред читателите, как искате те да я разбират и какво да разберат?

- Книгата разглежда онази вариантна множественост на изпълненията  на тази песен, след като досега е разглеждана само в поливариантността на текстовете, с които е известна. Изтъквам, че всеки изпълнител е представител на своята местна традиция при пеенето й. Погледната в макроплан, тя всъщност предава целокупната родопска песен. Погледната в микроплан, дава изворните автентични златоградски особености, откъдето самата песен произлиза. Става въпрос точно за за музикалните традиции. Като музиковед аз говоря конкретно за мелодиката на песента. Защото ме интересуваха различните мелодии, чрез които битува в различните краища на страната. Ето, Надежда Хвойнева и Валя Балканска са представители на две традиции при изпълнението на тази златоградска песен. Хвойнева, като по-ранен професионален изпълнител, установява златоградската песен, пренесена в среднородопския край, тъй като тя е родом от Левочево и в изпълнението си привнася своя диалект и местни особености, за да зазвучат среднородопските интерференции в тази златоградска мелодика. Където вокалообразуването въздейства за едно по-различно мелообразуване. И така се е установила златоградската мелодика със среднородопски интерференции, вследствие разпространението й в други области. Докато в изпълнението на Валя Балканска и другите теренни изпълнители във вашия район, се забелязва основната отлика, която е т. нар. от акад. Н. Кауфман  “високо златоградско пеене”, един много специфичен, местен златоградски ефект. Това се потвърждава и в изпълненията, които чухме на срещата – Христо Чаушев в началото, в чието пеене имаше много среднородопски моменти като мелодика, която представи. Песента му звучеше общородопски. Докато женската група, която завърши тържеството, беше носител на автентичната златоградска мелодика и изпълнителска традиция. Те представяха точно стила на високото златоградско пеене, макар реализирано в тази женска колективна форма. К което ни най-малко не искам да омаловажа изпълнението на Христо, от което се възхищавам.

 

- Какъв е откликът за тази книга сред вашите колеги музиковеди в София? Как я възприемат те?

- Може би е неудобно аз да говоря за това, но доколкото чувам, за тях книгата е безкрайно интересна, защото това е първото изследване на мелодическите варианти на една и съща песен. Което досега не е правено. В словесно отношение Дельовите песни бяха вече достатъчно проучени и от Никола Примовски, и от Величко Пачилов, а в музикално отношение те не са били обект на внимание дори в една отделна статия или студия. Когато например Кауфман говори за тази песен, той я разглежда като една от многото, които е записал, без да се занимава с нея специално. Смятам, че е много важно разграничаването на тези две явления – словесно и музикално, за да им се постави мястото, което те всъщност формират в общобългарската традиция. Чрез Надежда Хвойнева тази песен добива изключителен отзвук в целия родопски край, тя зазвучава като глас на Родопа, което от своя страна способства тя да бъде приета и от други области. Например от Янка Рупкина, една видна представителка на странджанската народна песен. При нея вече родопската песен звучи по странджански и допълнително обогатява традицията при изпълнението й. В това отношение няма друга песен, която да има такава наистина богата традиция. Заслугата на Валя Балканска пък е, че тя взема тази вече обогатена песен от Хвойнева, заедно с един спонтанен  урок, приет в Златоград. И вече обогатява песента от гледище на местната златоградска традиция, за да зазвучи при нея и с вторични местни интерференции, каквото и високото златоградско пеене. Така при Хвойнева песента става общонационална. А при Валя Балканска се издига до едно световно, бих казала космическо ниво. Тя надраства своите национални рамки, но това става, след като се връща в своята първоизворна златоградска среда и традиция. Защото песента произлиза от нея.

 

- По време на изследването ви интересувахте ли се от текстовите варианти на песента?

- Да, разбира се. Още както Н. Примовски пише, основната разлика тук идва от възприятието на песента. В Златоград тя е възникнала от конкретно местно събитие, предизвикало една мелодика, която е съобщителна, със специфични свойства във високия регистър, за да се чуе надалече като нещо съществено, твърде съдбоносно за местните хора. Докато същата песен, вече отдалечила се от Родопския край, претърпява един малко легендарен смисъл и изгубва тази динамичност, която вътрешно носи в себе си. Запява се по-лирично, по-баладично, превръща се в една типична родопска балада. Както е при Хвойнева, например...

 

- Така текстовете се отдалечават едни от от други...

- Да. В книгата си пиша, че по отношение на времето, в златоградския район тя се пее от позицията на минало несвършено време, докато в смолянския край тя вече се запява в минало свършено време, все едно събитията в нея са едно минало, всичко е вече в историята. При златоградските песни то не само е било, но е и сега във времето, за златоградчани тя не е свършила исторически. Това естествено е свързано и със звукоизвличането, с типичната вокална постановка.

 

- Бихте ли казали на златоградчани защо избрахте именно тази песен? Защо не примерно Бела съм, бела, юначе”, Петруно, пиле шарено” и пр., все известни български песни?

- Защото това е една символна българска песен. Още от малка, когато чувах, че е вече в космоса, се впечатлявах,че се говореше за песента “Излел е Дельо хайдутин” въобще. Правеха се гафове по радиа и вестници, като се говореше за Валя Балканска, а се пускаше изпълнението на Надежда Хвойнева. Което е твърде сериозно разминаване. За мене лично изборът за анализиране точно на тази песен е по-скоро дълг, не само естетическо пристрастие. Защото чрез нея визирам цялата традиция в изпълнението й през времето – как извира в Златоград, как преминава и обхваща целия Родопски регион, а после и България. След което се връща в Златоград, за да отлети в Космоса, т. е. във вечността. Нещо, което друга песен няма като съдба и битие.

 

- Като музиколог какъв е вашият съвет към днешните изпълнители на тази песен? Имаме един ежегоден фестивал за изпълнителите й от целия регион?

- Бих ги посъветвала да я пеят така, както си я знаят, да запазят колкото се може своя автентичен дух, който идва от техните деди и прадеди, от тяхната пряка местна традиция. И да не се смущават от това какво им казват от различни места. Защото всеки един от тях дава своя принос към традицията в нейното възпроизвеждане. Важно е това, което всеки е засмукал с майчиното мляко, да може да го предава на следващото поколение, съобразно своя талант и качества. Само така би се запазила не само традицията, но и изконно българското, онова орфично магическо, което носи в себе си „Излел е Дельо хайдутин”.

  

(Бр. 16/2005 г. на „Златоградски вестник”)