Новини

#отархива Какво става в кметствата: Кушла не се дава. Предлага идеи за оживяването си

вторник, 14 февруари 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

Кметът на с. Кушла Велин Башев има право да не е доволен от вестника ни. Нищо не пишем за селото, казва той, нито като реклама, нито като проблеми...

Добре, за проблеми „иди дойди”, дал Бог, пълно е из цялата ни община.

Ама за каква реклама да приказваме? А пък ако има, както по-късно се оказа, можеш ли я отдели от болките, изпитвани от населението катадневно?

 

Та затова сега сме в Кушла, макар че Башев колкото е прав, толкова и не е – една справка в архива на редакцията ще ни покаже, че съвсем скоро след учредяването на вестника (1990), още на следващата година сме занимавали читателите с доста непознати факти от историята на селото и уникалния му диалект; през 1993 в челен репортаж остро поставяме проблемите с асфалтирането и водоснабдяването на селото, а през 2001 обширно разказваме за намерението на кметството и фондация „Биоселена” точно тук да стартира проект за опазване на късорогото родопско говедо, което да възроди частното животновъдство в региона.

Какво виждаме днес? От заниманията около родопското говедо 77  постоянно живеещи тук отглеждат около 120 глави рогат добитък, отделно около 200 овце. Водоснабдяването, макар вече технически извършено, продължава да си е проблем, защото иска подръжка, центърът на селото е отдавна асфалтиран, но от близо 4-километровата пътна връзка със съседното с. Горски извор, е покрита едва 600 м... През годините кандидати за властта и славата идвали и си отивали, обещавали, че първа грижа ще им е пътя до Кушла, но дотам.

Затова отново главното, за което говорим с местните хора и с кмета им, е пак асфалтирането на пътя. Ако сме откровени трябва да кажем, че Кушла е от онези български селца, обречени на постепенно изчезване по силата на обективни обстоятелства. След закриването на училището още преди 1990, процеса на изселване към Златоград се засилва и към 1989 тук живеят 172 души, през 1993 те са 163, а през тази година са едва 90, предимно възрастни хора.

Това обаче едва ли е причина или оправдание да се стопира работата по пътя.

330 дка селскостопанска земя се работи тук всяко лято както от останалите в селото, така и от преместилите им се в Златоград роднини и други, наброяващи около 200 души. Ненапразно обработваемото землище, току до граничната бразда, го наричат „Добруджата”. В този смисъл селото е жизнено и не може с лека ръка да бъде „отписвано”.

Друг момент е, че местностите наоколо са изключително живописни и красиви, самото село е попаднало в една равнинна котловинка, за което ще поговорим по-нататък. Пътят обаче, започнат през 1984 с пусков срок 1988 и отложен за 1990, а сега неизвестно за кога, трябва спешно да се предвиди и да влезе в плановете на общината през следващата бюджетна година. А кметът Чаушев може да преговаря по проблема с колегата си от Кирково, тъй като 1.5 км от пътя е в кирковското село Горски извор.

Според кметът Башев колегата му там не се интересува от т. нар. „кушленски” път и дори когато преди година-две предизборно асфалтирали селото си, съзнателно избягнали отсечката към Кушла. С този неприличен местен егоизъм е добре да се занимаят кметовете на двете общини и след това да се продължи нагоре.

От историята е известно, че Кушла произхожда от голямото някога с. Угорли, Ксантийско, което в турски регистри от 1614 г. е отбелязано с 91 християнски ханета, 8 от които маденджии (рудари) – „Турски извори за българската история”, т. 7, стр.189. (Може би оттогава е останало и днешното име на местността „Кавурската лъка”, която ми посочва кметът).

Границата, поставена след Първата световна война, като резултат от Ньойския диктат (27 ноември 1919), разкъсва имотите на хората от това наше село и тъй като са много плодородни, част от населението на Угорли се преселва отсам границата. И така възниква с. Кушла – от българската дума „къшла”, обозначавала стопанска сграда или кошара за зимуване на животни.

Гледайки и днес старите къщи тук, отиващи към самосрутване, виждаме ги всички с високи каменни основи, където наистина е преживявал добитъка на хората.

Фолклорни материали от с. Кушла за първи път излизат през 1934 г., в кн. 39 на „Сборник с народни умотворения”, стр. 31 и 308. Публикувани са 7 народни песни на местния говор с характерните му особености, свързващи го със старобългарския език, а и с диалектите на някои други славянски езици.

От днешна гледна точка специално внимание заслужават наименованията на местностите около селото, непроучвани досега, но интересни със смисловата си неразгадаемост и звучене. Ето някои от тях: Благунца, Русо бърце, Сиврик, Данлъка, Гаржа, Гермека, Калнът, Калабак и пр.

Но с какво може днес да буди интерес с. Кушала?

При условие, че споменатите 4 км път бъдат асфалтирани, то може да бъде включвано в туристическите пътеки по различни програми. Казахме вече, че около селото има великолепни места както със сенчест девствен дъбак, така и открити песъкливи местности, с хваната в няколко малки гинарчета вкусна питейна вода.

Страшни със своята величественост са и огромните скали тук, от които се откриват разкошни панорами към китната Тракия, та до склоновете на Ксанти. Скали, нарязани от времето и природата, с образували се в тях огромни и по-малки пещери, които местните наричат „пищури”.

Но истинската изненада е необхватният за фотообектива, поради мащаба му,  природно образувал се скален мост. Наистина едно уникално природно творение, явно неизвестно за туристи и природолюбители, но което без съмнение би предизвикало интереса на мнозина.

Без изхвърляне бих казал, че скалната местност тук е толкова прерийно обширна и любопитна, че спокойно би служила за естествен декор при снимане на филми, видеоклипове и пр.

Онова обаче, което местните хора държат да изтъкнат, е прочутата Кушленска мумя - това е мазна черна пръст на няколко места около селото, която от незапомнени времена хората ползват при счупване на кост, при натъртване или изкълчване, при удар от падане и т. н. Веществото се разтваря във вода и прецедено се пие. Или пък се намокря и полага на болното място, като ефекта му е за заздравяване е сигурен.

Много малко работа иска, за да се разкрият няколкото находища на тази вълшебна пръст, казва ни кметът Башев и предлага тя да е обект на специално внимание при разработване на проекти за здравен туризъм например. А стаята на първия етаж от кметството, сега неизползвана, може да се пригоди за приготвянето на това „лекарство” и експерименталното му опитване от евентуално идващи групи.

Кушленската мумя е била изследвана и от различни учени, вкл. руснаци и украинци, идвали на място да вземат количества от нея. Някога в кметството се получило и писмо от направените изследвания, в което се обяснявало благотворното й въздействие върху човешкия организъм. То обаче сега трудно може да бъде открито.

В заключение отново заостряме вниманието на общинари, директори и пр. овластени, към въпроса за асфалтирането на пътя до с. Кушла – той трябва да се започне отнякъде, а не само демагогски да се залъгват хората преди всякакви избори.

Изложените идеи за проекти също предлагаме на специално сформираните за това групи, фирми и сдружения. Ако не друго, поне са се научили вече как се вземат пари за това от немалко нароилите се донори.

Така може би ще подпомогнем по силите си, щото да не си отиде безвъзвратно още едно интересно българско село в следващите десетина години.

 

(Бр. 13/2005 г. на „Златоградски вестник”)