Новини

104 г. освобождение в Златоград: Пленяването на корпуса на Явер паша в Родопите

понеделник, 30 януари 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник
 

 

Александър ГАНЧЕВ

 

 

Още на 1 ноемврий Щаба на действующата армия реши да очисти Родопа от турски войски, за която цел назначи ген. Генев, началник на Македоно-Одринското опълчение, за началник на Кърджалийския отряд, като засили последния с една бригада от М.О.-опълчение. И му възложи да настъп и на юг, за да заеме Гюмюрджина, и оттам да се насочи към Деде-Агач.

 

На сборната конна бригада в Димотика бе изпратена една М.О.-бригада, за да подкрепи настъплението на конницата също към Деде-Агач. По тоя начин всички пръснати турски части между реките Места и Марица трябваше да бъдат притиснати и пленени някъде на изток между морето и десния бряг на р. Марица. Родопският и Кърджалийски отряди, след като беха заели на 4 ноември гара Бук, на 7-и – Ксанти, на 8-и – Гюмюрджина, продължиха настъплението си на изток към Деде-Агач.

Сборната конна бригада в Димотика, след като дочака пристигането на М.О.-бригада, настъпи на 4 октомври към Софлу, а на следния ден към Фере и на 6-й продължи към Деде-Агач, който град зае с бой още същата вечер, но го изостави. Обаче около 150 души доброволци от 5-а Одринска дружина, начело със Ст. Богоев, останаха в града. На 7-й и 8-й двете бригади (конната и Македоно-Одринската) продължиха към Софлу. Същият ден ставаше ясно, че притисканите от всички страни турски войски в Родопския край бързат към изток – да минат по-скоро Марица и ако могат – да се доберат до Галиполския полуостров. За да не стане това, българското главно командване нареди до одопския и Кърджалийския отряди, първият в поход от Ксанти за Гюмюрджина, вторият – в Гюмюрджина и конната бригада в Софлу, да настъпят концентрически към Деде-Агач, като обградят и пленят всички турски войски, намиращи се между Гюмюрджина и Деде-Агач.

На 11 ноемврий вечерта, конната бригада, след едно отиване на юг до с. Бедекли, се върна обратно в Софлу. Тук пристигна и изпратената една пехотна дружина, а се чакаше и още една. Кърджалийският отряд настъпи и нощува на линията Съчанли-Егриджан, а Родопският достигна Ябилли, като по тоя начин се изравни с десната колона на Кърджалийския отряд.

На 12 ноемврий българското главно командване разпореди още веднъж за бързото настъпление към Деде-Агач, но едновременно с това засили Айроболския отряд с една рота и с една с.с.-батарея, които същия ден тръгнаха от Лозенград за Айробол. Този отряд требваше да се противопостави на отстъпващите турци, ако биха се опитали да минат източно от р. Марица. И наистина, докато началника на Кърджалийския отряд предполагаше, че турците са още около Бадома, същите бързаха да достигнат Марица при с. Мерхамлъ, за да минат реката с лодки и салове, каквито там се намирали. Марица обаче беше придошла и минаването на левия брег се затрудняваше твърде много. На 13 вечерта българските войски, преследващи от разни страни турците, беха стигнали в гр. Фере и Дервент от юг и запад, и в с. Сейменли откъм север. От изток се приближаваше към Кешан изпратения от Аиробол т. нар. Малградски отряд. Същата вечер всички действующи в Родопа турски войски бяха събрани при с. Мерхамлъ, заемащи позиция с фронт на север към конната бригада. По такъв начин на 13 срещу 14 българите беха на 11 км северно от Мерхамлъ и 8 км южно.

На 14 ноемврий началника на Кърджалийския отряд настъпи от Дервент със сметка вечерта да достигне линията Биюк-Вакъф – Кючюк Вакъф, на 10 км ю.з. от Мерхамлъ, и на 15 да атакува, макар и да знаеше, че командира на конната бригада е решил да настъпи същия ден срещу Мепхамлъ, за да прикове турците и не им даде възможност да минат на левия брег на р. Марица.

Отрядът на полк. Танев настъпи от Сейменли на 14 сутринта и към пладне авангарда се разгърна в боен ред; батареите откриха огън по височините, северно от селата Керменли, Бакши бей (и двете от десния брег на р. Марица) и с. Мерхамлъ. Българските батареи стреляха от позиция с.з. от с. Теке. Към 2.30 ч турците издигнаха на неколко места бели флагове и скоро се явиха парламентьори.

Вечерта между полк. Танев и Явер паша бе под писан протокол за безусловно капитулиране на турските войски при с. Мерхамлъ, в състав: 3 низамски и 6 редуфски дружини, 2 план. Батареи, 2 картечници и 30 конника. От тоя корпус обаче, около 1500-2000 войници беха успели да минат на левия брег на р. Марица и през Хайдарлъ да отстъпят в южна посока, преследвани от Малградския отряд.

Така се завърши започнатата на 2 ноемврий операция срещу бродещия в Родопа корпус на Явер паша. Безспорно е, че с пленяването на тоя корпус, съобщенията по сухо между двата военни театри беха окончателно прекъснати, а също изчезна и страхът у българите от едно нахлуване на редовни войски и башибозуци в българска Тракия. Освободи се наистина голем брой войска, пътища, повдигна се духа всред българските войски, но всичко това дойде много късно – когато българите беха вече загубили боевете при Чаталджа. Едничката печалба за момента бе тая, че това ново поражение на турците, с пълна капитулация на цел армейски корпус, изпари голема доза от самонадеяността на турците и ги направи по-отстъпчиви в предстоящите преговори за сключване на примирие. Но понеже това примирие требваше да се простре върху всички военни театри, става необходимо да се резюмират и действията на останалите съюзници в Македония, Косово и Новопазарския санджак до надвечерието на примирието…

(Из книгата „Войните през

Третото българско царство

1877-1918”, София, 1934)

 

Бр. 20/2016 на „Златоградски вестник”