Новини

#отархива Пръв писателят Антон Страшимиров обосновава необходимостта от жп прехода при село Кушла, Златоградско

петък, 06 януари 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Новото време днес е длъжно да се заеме с налагането на актуализирания през 1993 г. проект…

 

Венелин ВАСИЛЕВ

 

 

Материалът по-долу е част от научна раз­работка на Венелин Василев, специалист по география и геоекология от ВТУ „Св. св. Ки­рил и Методий”.

Негов научен ръководител е проф. д-р Марин Деведжиев, чиито статии по наши проблеми публикуваме често в ЗВ.

Излишно е да обясняваме на читателите защо публикуваме този текст - те знаят, че от самото тръгване на нашето издание преди 12 години, това е един от стратегически­те за решаване проблеми, с оглед оцеляване­то и просперирането на Златоградско-Неделинския регион. А без съмнение сред тези проблеми са жп преходът към Гърция през Кушла, пътни­ят преход през Маказа, възстановяването на пътя към Мемково и Лъджанските бани, откъсването на Златоград и Неделино от Смолянската бюрократична орбита и още някои.

С всички тях ще продължи да се занимава и нашият вестник. Със статията по-долу до­казваме това отново. ЗВ

 

Още с първите заседания на Народното събрание, когато след Освобождението започват разискванията за железопътна мрежа (1880), най-напред тази линия е предлагана „по средата на България”, като меридиана, която да пресича Стара плани­на и да съединява двете части на страната - северна и южна.

През 1941 е направен проект, чрез който по времето на Вто­рата световна война са изпълнени интензивни строител­ни работи в продължение на три години по трасето Подкова-Бенковски-Пресека (на 7 км източно от Златоград)-Кушла-Нарлъкьой, с обща дължина 79 км.

Съвременният маршрут на железопътното трасе през те­риторията на Кърджалийска област започва от края на съще­ствуващата жп линия при гара Подкова, откъдето се проекти­ра право на запад по направле­ние с. Фотиново-Бенковски и се отклонява на юг при с. Пре­сека (бивше Читак), за да пре­сече границата при с. Кушла.

Какво показва анализът на отделните транспортни връзки с Република Гърция?

Транспортното пресичане между двете държави е затруд­нено от пресечния планински ре­леф, но това не е основната причина за слабото транспор­тно пресичане, а политически и други фактори. Историята е доказала и утвърдила ефикасността на съществуващите проходи на територията на Кърджалийска област, като от направление Подкова-Маказа, е определен маршрут за изпълне­ние, който предвижда изграж­дането на първокласен двулентов път, свързващ се с гръцката транспортна мрежа при възвишението Малък Маказ. Този маршрут ще преминава из­точно от Кирково, като ще се изгради транспортна детелина пред населеното място за раз­клонение на пътя и извеждане на трафика извън селото.

От­тук трасето ще навлезе в Лозенградския дол, по който са предвидени три варианта за из­пълнение.

Първи вариант: преминава по десния скат на Лозенградското дере, с наклон на трасето 65%. За преодоляване на голе­мия наклон са предвидени изко­пи на прохода Маказа от 26 м, които ще смъкнат надморска­та височина от 690 м.

Втори вариант: трасето преминава по левия северен скат на Лозенградското дере, с цел преодоляване на допусти­мите наклони и включване в про­хода Маказа.

Трети вариант: маршрутът преминава по Лозенградския дол, като достига възвишението на Маказа. Проектът пред­вижда това възвишение да бъде преодоляно чрез тунел с дължи­на 4-5 км.

В по-късните периоди на про­учване на трасето, втори и трети вариант са отхвърлени и е утвърден за изпълнение първият вариант, където мяс­тото за изграждане на гранич­ния пункт ще бъде подравнено с 26 м изкопи. Местоположени­ето на ГКПП е определено на гранична пирамида 31.

При село Кушла.

Проучването на трасето за жп пресичане при Маказа за първи път е направил и публикувал писателят Антон Страшимиров.

През 1913 той из­тъква: „Маказа е мъчно преодо­лима технически, ще трябва много дълъг тунел, за да се надвие южният наклон на пла­нината, който е отсечен дълбо­ко. Трасето ще се яви на из­ток от Гюмюрджина, през бла­тисти места.”

Поради тези причини Страшимиров предла­га това жп пресичане да се из­мести към западния склон на рида Гюмюрджински снежник, под седловината на село Куш­ла.

ЖП пресичането тук се явява крайна точка на меридианната жп магистрала Русе-Кърджали-Кушла. Това трасе се свързва с железопътната линия Дедеагач-Солун, на 12 км от Гюмюрджина (Комотини) при гара Нарлъкьой/Калинково, сега Полиантон. Дължината му е 79 км. Както е посочено в „Кратко описание на линията”, трасето върви по течението на р. Върбица и недалеч от Златоград (при с. Пресека) тя се прехвърля с вододелен ту­нел в долината на р. Коручая в Гърция.

Във връзка с възник­налата идея по р. Върбица да бъдат изградени два язовира, през 1951-1953 се правят про­учвания за изместване на тра­сето. За експлоатиране на родопските рудни находища по времето на Втората светов­на война се проектира железопътен клон от гара Читак (Пресека) до Златоград. Гара­та му е нанесена в общия гра­доустройствен план, съставен през 1959. По-късно на същото място е застроен текстилен комбинат. Освен за извозване на руда, този железопътен клон е бил предназначен и за превоз на пътници от Централните Ро­допи, от района на Мадан, Рудозем, Неделино и дори от Смо­лян.

 

(Бр. 14/2001 г. на „Златоградски вестник”)