Ана КРЪСТЕВА

…Освен като народни будите­ли, духовните водачи на наро­да ни са били винаги и ревнители на българския език, стро­ители на съвременна Бълга­рия. Въпреки появяващия се и тук пословичен наш скепти­цизъм, с който понякога се гордеем, дори когато не тряб­ва.

Стремежите на възрожденските народни будители са звучали, и сега звучат, съвсем съвременно. Тяхната цел е България, когато се освободи, да стане това, което днес наричаме цивилизована държава.

Мярата на цивилизованост е била следната - да знаем за света около нас повече, отколкото знае свободният ев­ропеец; да познаваме добре ис­торията си, защото човекът е човек, поради факта, че има съзнание за миналото си, за настоящето и бъдещето си.

И най-накрая - да познаваме добре езика си и да умеем ус­пешно да си служим с него. На­ли знаем, че в началото е би­ло словото. Макар че сегаш­ните дни, по мнението на немалко наши сънародници, не предполагат обсъждането на такива теми, като гордост, честолюбие на българина, още в предуведомлението на бъл­гарската граматика на Неофит Бозвели се казва: „Често­любието е една голема добро­детел за един народ.

И особе­но за всякаго человека, защо­то с него се придобиват всекакви добри вещи...”

(Бр. 20/1996 г. на „Златоградски вестник”)