Новини

#отархива С огрубяването на езика ни, изчезва и нашата духовност

неделя, 11 декември 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

# Имаме право на гордост, поглеждайки към възрожденския период на Златоград…

 

Васил МАНОЛОВ

 

 

Мил и велик празник. Само бъл­гарски…

Аз не знам в друга страна на света да се чества и да има та­къв празник - на Словото, на Духа, когато сърцата на всички хора пре­ливат от благодарност към предците и радост от песните и игри­те, които заливат площадите и улиците.

 

Сега празнуваме в трудно вре­ме.

Дано родители и учители из­ведат децата, учениците си и да чуят отново българския духовен химн „Върби народе, възродени”. За­щото тази година е голям празник за Златоград - през 2000 г. сме длъжни да отбележим 170 години от началото на образователното дело в Златоград.

Известен факт е, че точно през 1830 г. започва да действа в то­гавашното Дарьдере най-ранният етап на народното просвещение по българските земи, известен ка­то килийно образователен.

Знае се също така, че това начало се полага във и сега съществуваща­та Стояновска къща, ползвана по това време и за черкуване, тъй като църква в града се издига 4 години по-късно, през 1834, а в нейния двор се приспособяват две стаи за училище. Преди около 30 години то бе възстановено и сега представлява най-яркото доказателство (документ) за съществу­ването на килийно училище в на­шия град и тази година можем да честваме споменатия юбилей.

Първият учител тук е бил Ангел Киряков, внук на преселника от Чипровци Киряк Ангелов. През 1852 г., с построяването на новото училище, се минава в следващата фаза в българското образование - взаимното, прерас­нало през 1885 г. във взаимокласно, с въвеждането на пети клас в обучението на децата - разбира се, както в цялата страна, то се во­ди на гръцки език, тъй като чер­ковната и просветна независи­мост получаваме, както е извест­но, през 1870 г., с учредяването на Българската Екзархия.

Известен обаче е случаят, когато учителят Ангел Киряков е бил наклеветен пред местната турска власт от свой роднина гръкоман, че извън училищните занятия даскалът учил децата на български език и давал знания за българската исто­рия. Че това е така, свидетелст­ва и фактът, че Рибният буквар на д-р Петър Берон е ползвал в Даръдере от 1840 г., доставен от родолюбиви местни търговци, оби­каляли империята от Солун до Од­рин и Цариград. Този ценен екзем­пляр на Буквара се съхраняваше в нашия музей допреди трийсетина години, когато заедно с още 13 други книги беше задигнат от пребиваващия по това време в Златоград чиновник от Министерството на образованието Асен Спасов.

Ангел Киряков учителства в Златоград до 1875 г.

Той е един от даскалите, оставили уникалния дневник от 1852 г., воден еднов­ременно на гръцки език и в превод на тогавашния златоградски диа­лект, за който днес става ясно, че е най-старият документ на Ро­допското възраждане. И прави чест на редакцията на нашия вес­тник, че се зае твърдо той да бъ­де издаден в книга.

Дълбоки следи в Златоград ос­тави Яков Димов Змейкович, учи­телствал тук от 1880 дo 1895 г. Той доживява освобождението на града и включването му в грани­ците на българското отечество и почива през 1914 г.

Изключително негова е заслугата за българския облик на училището. Той именно завършва процеса за въвеждане­то на българския език в него и един от първите в Родопите, въ­вели класното образование.

Родом е от с. Вруток, Гостиварско {Егейс­ка Македония), ученик на Йоаким Груев в Пловдив, където през 1864 г. учи и Левски.

Следа в образователното дело на района оставя и златоградчанинът Тодор Крушовалиев, учи­телствал през 1870-1880 г. Той е един от продължителите на неле­кия процес в борбата за прогонва­не на гръцкия език и налагането на родния български език. В това отношение немалка е ролята и на учителите Илия Хаджидончев, Костадин Александров, Васил Мав­родиев и др.

Това е възрожденс­кият период на златоградското училище.

Затова редно е с гор­дост да празнуваме 170-годишния юбилей през тази година. Периодът на килийното обучение не може да се изключи от история­та на просветното ни дело.

Отделно през 2002 г., също по подобаващ начин, следва да от­бележим 150-годишнината от на­чалото на следващия етап в бъл­гарското образование в Златог­рад - Взаимното училище и обра­зуването на църковните общини. Защото това са дати, които ни дават повод за оптимизъм в днеш­ното кризисно време, поглеждай­ки в миналото.

Само един аспект от тази кри­за ще засегна - състоянието на българския език днес.

Не толко­ва в говорната практика, колко­то в печата, наблюдаваме заси­лено нахлуване на много излиш­ни чуждици. Почти няма българ­ски имена при написването на фирми. А българският език е ро­дител на повечето славянски езици, в цял свят има институ­ти по старобългаристика. Ще станем ли сами виновни да из­чезне прелестта на езика ни, а с това и самата ни духовност...

Нека по примера на своите въз­рожденски предци, днешните учи­тели бъдат радетели за чисто­тата и святостта на българска­та реч. А общинският съвет да излезе с решение всички публич­ни надписи да са на български език, а имената на фирмите - с български имена.

Паметта на светите братя на­ши първоучители - Кирил и Мето­дий, ни призовава и задължава към това.

 

(Бр. 9/2000 г. на „Златоградски вестник”)