Ефим УШЕВ
В първата част на доктрината българската идея се разглежда в четири части – същността й, основните нейни понятия и начала, формулиране на нашия идеал, определяне на българските национални интереси. Посочва се, че първият български национален идеал е възникнал в епохата на Възраждането, когато се наложила необходимостта да бъде призната Българската църква като независима и чрез нея да се признае за първи път българската нация.
През 1870 г. турският султан признава нашата църква и нация като субект. Това е най-голямата победа на българския народ преди освобождението му. След тази победа българските революционери формулираха втория идеал на България: националната независимост и независима българска държава. Това обаче не бе постигнато.
На Цариградската конференция през 1876 г. бяха очертани етническите граници на българското .племе, които включваха и Северна Добруджа, Нишкия санджак, подарен от Русия на сърбите след Освободителната война, цяла Вардарска и Егейска Македония, Беломорска Тракия и част от Одринския санджак.
Неуспехът на Априлското въстание обаче създаде предпоставка за възникване на Руско-Турската война, завършила със Санстефанския предварителен договор, с който Русия подарява на Сърбия Ниш, Пирот, Враня. Пожаревац и др., само защото е обявила война на Турция. На Румъния даде Северна Добруджа, като компенсация, че им отнеха Бесарабия. По-късно последва договореността й с Англия за разкъсването на България на Княжество България и Източна Румелия, без Тракия, Македония и Добруджа.
Нереализирането на Санстефанския договор се превърна в заветен идеал на българската нация. За този идеал българската дипломация и българските политици започнаха подготовка на войните. Загубите им доведоха до стрес нацията ни, създадоха комплекс за малоценност, което доведе до някои левичарски учения, ерозирали националното ни съзнание - анархисти, социалисти, комунисти, които говореха, че България трябва да се откаже от националните си идеали и да се бори за една социална държава.
Така беше у нас, но не и в която и да е друга балканска държава, които успяваха да увеличават териториите си за сметка на нашата.
Стигна се и до 1944 г., когато нашият идеал беше погребан - издигна се идеалът за строителство на социализма. Дълги години България нямаше собствена политика, не можехме да пишем нищо за Македония, тъй като съдбата й бе решена от Коминтерна през 1934 г., с решението за създаване на македонска, добруджанска и тракийска нация. Всичко това ни кара в днешните условия България да формулира своя национален идеал: духовно обединение на българската нация, без териториални претенции към ограбилите ни някога съседи, в рамките на обединена Европа, когато падането на границите ще ни позволи един свободен контакт и общуване с нашите сънародници от всички страни и така да бъде съхранено българското национално съзнание и българската ценностна система.
Това е съдържанието на първата част от доктрината.
Втората част ще бъде готова през тази година и ще се появи през януари следващата година, информира проф. Велев. Тя ще съдържа 17 национални стратегически програми, които ще покажат пътищата и средствата за реализирането на националния идеал и националните интереси.
В икономическата програма се засяга отношението на държавата към граничните райони. Предлага се в 30-километровата гранична зона на страната ни да се приемат стимулиращи икономиката и духовния живот мерки, предприети в редица напреднали държави. Премахване за срок от 20 години на всякакъв вид налози за фирмите в тези райони. Нещо подобно прие вече Гърция, в резултат на което в северната й част се изсипаха маса инвестиции за малки и средни предприятия, за да оживят граничните си райони. Така тук се струпва голямо количество етнически гърци от вътрешността на страната, което вече заплашва превръщането на българското население в Беломорието в малцинство.
(Бр. 7/1998 на „Златоградски вестник”)