Новини

#отархивите: Българската доктрина: 2. За падане на границите и свободно общуване на българите отвъд тях

понеделник, 10 октомври 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

В първата част на докт­рината българската идея се разглежда в четири части – същността й, основните нейни понятия и начала, фор­мулиране на нашия идеал, определяне на българските на­ционални интереси. Посочва се, че първият български национален идеал е възникнал в епохата на Възраждането, когато се наложила необходимостта да бъде призната Българската църква като не­зависима и чрез нея да се признае за първи път българ­ската нация.

 

През 1870 г. турският султан признава нашата църква и нация като субект. Това е най-голямата победа на българския народ преди освобождението му. След тази победа български­те революционери формули­раха втория идеал на Бълга­рия: националната независи­мост и независима българс­ка държава. Това обаче не бе постигнато.

На Цариградс­ката конференция през 1876 г. бяха очертани етнически­те граници на българското .племе, които включваха и Се­верна Добруджа, Нишкия санджак, подарен от Русия на сърбите след Освободител­ната война, цяла Вардарска и Егейска Македония, Бело­морска Тракия и част от Од­ринския санджак.

Неуспехът на Априлското въстание оба­че създаде предпоставка за възникване на Руско-Турската война, завършила със Санстефанския предварителен договор, с който Русия пода­рява на Сърбия Ниш, Пирот, Враня. Пожаревац и др., само защото е обявила война на Турция. На Румъния даде Се­верна Добруджа, като ком­пенсация, че им отнеха Бе­сарабия. По-късно последва договореността й с Англия за разкъсването на България на Княжество България и Из­точна Румелия, без Тракия, Македония и Добруджа.

Нереализирането на Санстефанския договор се пре­върна в заветен идеал на българската нация. За този идеал българската диплома­ция и българските полити­ци започнаха подготовка на войните. Загубите им до­ведоха до стрес нацията ни, създадоха комплекс за мало­ценност, което доведе до някои левичарски учения, ерозирали националното ни съзнание - анархисти, соци­алисти, комунисти, които говореха, че България тряб­ва да се откаже от нацио­налните си идеали и да се бори за една социална дър­жава.

Така беше у нас, но не и в която и да е друга бал­канска държава, които успя­ваха да увеличават терито­риите си за сметка на на­шата.

Стигна се и до 1944 г., ко­гато нашият идеал беше погребан - издигна се идеа­лът за строителство на со­циализма. Дълги години Бъл­гария нямаше собствена по­литика, не можехме да пи­шем нищо за Македония, тъй като съдбата й бе решена от Коминтерна през 1934 г., с решението за създаване на македонска, добруджанска и тракийска нация. Всичко това ни кара в днешните условия Бълга­рия да формулира своя на­ционален идеал: духовно обединение на българската нация, без териториални претенции към ограбилите ни някога съседи, в рамки­те на обединена Европа, ко­гато падането на граници­те ще ни позволи един сво­боден контакт и общуване с нашите сънародници от всички страни и така да бъде съхранено българско­то национално съзнание и българската ценностна система.

Това е съдържанието на първата част от доктрина­та.

Втората част ще бъде готова през тази година и ще се появи през януари след­ващата година, информира проф. Велев. Тя ще съдържа 17 национални стратегичес­ки програми, които ще пока­жат пътищата и средства­та за реализирането на на­ционалния идеал и национал­ните интереси.

В икономи­ческата програма се засяга отношението на държавата към граничните райони. Пред­лага се в 30-километровата гранична зона на страната ни да се приемат стимулира­щи икономиката и духовния живот мерки, предприети в редица напреднали държави. Премахване за срок от 20 години на всякакъв вид на­лози за фирмите в тези ра­йони. Нещо подобно прие ве­че Гърция, в резултат на ко­ето в северната й част се изсипаха маса инвестиции за малки и средни предприятия, за да оживят граничните си райони. Така тук се струпва голямо количество етничес­ки гърци от вътрешността на страната, което вече зап­лашва превръщането на бъл­гарското население в Беломорието в малцинство.

 

(Бр. 7/1998 на „Златоградски вестник”)