Новини

#отархива Георги С. Раковски: „Омръзна ми да пиша на безчувствени хора!”

понеделник, 12 септември 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

„...Руская подла политика излези веке на яве. Тя е издействала ферман от глуп. Порта, да ся пресели сичка Видинска област в Крим, а то място да ся засели с человеко умразни татари. Канцелария са е отворила в Видин и самое турское правителство на сила кара беднаго народа да ся пиши и за 21 дена да се селят. Такъв един ферман за преселение се е чел в Битол, но тамошни българи са го отбили с поругание. Има и някои си наши безчувствени българи, кои са станали гнусни руски оръдия. Това е едно чисто убийство за български наш беден народ от страна на Русия...”

Г. С. Раковски

21 май 1861 г

 

„…Тя (Русия) като се отчая с друг начин да изпълни плана си в България, започна тойзи под­ли и варварски начин. А и Ев­ропа гледа хладнокръвно на такава една варварска постъпка, коя ся върши днес сред образованому свету. Вместо да ся чисти варварския мръ­сен елемент от лице Европи, то ся върши противное! Земеделчески, трудолюбив, гостоприемец и мирен народ ся изсели и дава ся под мъчителская ръка Русия, да го до­веде в робско състояние, а вместо него Европа ся пълни с гнуснави татари.

Де са се­га родолюбиви българи, да ся решат да мрат и да освободят беднаго си народа от тиранство! Едно юначко в Стара пла­нина движение сичко може да уничтожи.

Там! Там наша сво­бода ще се основе! Може ли да бъде по-горко и по-жалостно положение от нашего днес? Священи ни въпрос потъп­кан, народна ни черкова зотворена, учители от Македония ся гонят и в тъмници зат­варят, народ ни ся насила при­селва в пуста Русия! Що оста­ва веке за нам, бедни българи? Не е ли по-сладка от всички тия една юнашка смърт? Смислете хубаво, братия, и решете вие са­ми. Аз съм готов да ви предведа, когато ми явите и ще да ви издействам и нещо си средства.

Това мое призование ся относи на ония младежи, в жили коих тече благородна българска кръв и ищат да я пролеят за Бълга­рия. Времена са твърде важни и ако и сега попустим, трудно щем ги постигна. Няма никакво съмнение, че наши неприятели, като успяха да ни турат под крак, нищо не щат пощади да затрият и най-малката искра народностна ни, да ни докарат в онова състояние, в което са ни държали толкова векове.

Умръзна ми да пиша безчувственим хора! Ах, българска младеж, кога ще земиш кръмило народнаго просвещения! По-добре ед­на маломинутна с възторг смърт, нежели мършаво от дъл­га болест или от слаба ста­рост гниещо издихание…

Ваш искрен приятел

Г. С. Раковски

(Бр. 8/2001 г.на „Златоградски вестник” )