През 1867 г. в Сърбия е изработена програма и протокол под влияние на Русия, която подкрепяла създаването на голяма южнославянска държава.

Та­зи програма се подкрепяла от тогавашния сръбски министър-председател Илия Гарашанин, който из­лага своя таен план, наречен „Начертание”. В него е ясно очертана политиката на Сърбия към Бълга­рия в средата на миналия век, която малко или ни­как не се променя и до днес.

По-долу публикуваме частта от този „план”, отнасяща се за България - за информация, но и за поуки… ЗВ

…

...За тази цел искам първо да характеризирам отноше­нията на Сърбия към България. Тази страна е разполо­жена най-близко до Цариград и е лесно достъпна отвсякъ­де. В никоя друга провинция турците не са толкова не­ограничени господари, както в България. Те обезоръжиха българите, приучиха ги на послушание и мълчание - до обичайната им покорност.

Българите са най-многоброй­ният народ в Турция, но те имат толкова малко доверие в собствените си сили, че са­мо по чужда подбуда и само с чужда подкрепа - от Сърбия или Русия - ще правят опи­ти за собственото си осво­бождение. Тъй като българи­те вярват, че Русия иска и може да направи всичко за тях, то тук трябва по-подробно да поговорим за поли­тиката на Русия.

Каквото и да се случи в България, то никога не трябва да се заб­равя, че Русия ще действа в България не за българите, а само за себе си. И накрая ще иска да наложи на българите вместо турското - руското иго. Тя също трудно ще изп­рати някога войските си за освобождаване на българите.

За щастие Европа познава много точно истинската природа на привидно добронамерените намерения на Ру­сия и ако Русия се осмели втори път да премине Дунава и Балкана, много лесно би могло да избухне общоевро­пейска война. Заради това Русия за всичко, което иска да постигне, ще се стреми да го прави непряко и винаги и първо посредством други. Както казахме, Русия е свик­нала малките държави да приемат съветите й като заповеди, да й се предават с вързани ръце.

Сега да се върна с няколко думи още към България.

На­селението на тази страна, както казахме, е още твър­де много отдалечено от оне­зи патриотични чувства, ко­ито водят до освобождение. Поради това ние трябва да се стремим да действаме в България също толкова или по възможност още по-раци­онално, отколкото Русия, ко­ято отдавна го прави. Ние трябва да направим за Бъл­гария още нещо по братски и приятелски начин, а имен­но следното:

а) България няма възпитателни и учебни заведения, затова Сърбия трябва да открие свои училища и особено да дава стипендии за българи да се учат в Сърбия.

б) Духовенството в България не е национално, а гръцко. Заради това би трябвало млади българи да учат богословие в Белград и да се връщат в отечеството си като свещеници.

в) Би трябвало български молитвени, църковни и други книги да се отпечатват в Сърбия. Русия отдавна си служи с това средство, кое­то носи най-добри плодове.

г) Доверени и способни хо­ра трябва да пътуват из Бъл­гария, да насочват внимани­ето на българите към Сърбия и да им обясняват, че Сърбия полага грижи за освобожда­ването на българите...

Белград, 1867 г.

…

Б. р.: Илия Гарашанин (1812-1874), сръбски държав­ник, допринесъл много за модернизиране на държавата си. От 1842 г. е министър на вътрешните работи, от 1862 до 1867 г. - министър-председател и министър на външните работи.

(Бр. 1/1997 г. на „Златоградски вестник”)