Новини

Темата: Какво още ще ни забранят?

събота, 25 юни 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Румен КЪНЕВ

 

 

По времето на социализъма навсякъде имаше табели и надписи, че нещо е забранено. Най-често срещаната забрана беше „Вход за външни лица забранен!“. И така се случваше, че ние, непартийците и несвързаните с властта люде, все бяхме „външни лица“. Т. е., входът за нас беше забранен. Забранен обаче беше и изходът. Ни напред, ни назад. Ако влезеш, глобяват, а ако се опиташ да излезеш от комунистическия рай, направо стрелят! Затова имахме усещането, че сме на ничия земя и живеем в безвремие.

 

След това социализъма се оказа „едно недоносче“, по думите на късния Живков, и пред свикналите със сивотата средни български граждани блесна голямата цветна реклама на демократично-капиталистическата утопия. Именно утопия, защото самото ни мислене беше с такива категории. И докато се освободим от утопичното мислене, докато се научим на реална демокрация, на истинска пазарна икономика и действено гражданско общество, бившите партийни другари набързо се преоблякоха в нови, псевдодемократични одежди, и завзеха властта. Именно я завзеха, че и здраво се окопаха във властта. Защото те това го могат най-добре - неслучайно са се учили от чичковците Маркс, Енгелс и Ленин. Сега вече господа-другарите се чувстват пак недосегаеми и започнаха старата песен: забрани и глоби на всяка крачка.

Разбира се, само за външните хора, тези от вътрешния кръг забраните не ги засягат. Просто преди бяха БКП, „постоянното присъствие“ на БЗНС и ОФ, а сега са „политическа класа“ и неясно „задкулисие“. Същите са, но изоставиха социалистическите лозунги и комунистическите лъжи. Затова пък методите им са непроменени - чрез наложени от самите тях правила и псевдозакони, да създадат нова привилегирована каста. Защото им е ясно, че в условията на равни възможности и еднакви за всички правила играта ще е друга. И така, тези днешни фалшиви демократи започнаха да си показват старите тоталитарни рога - всичко под контрол, строг ред и йерархия! Какво си мислите вие, че може да разигравате държавата? Това да не ви е някаква слободия, анархия някаква? Документи с чипове, регистрации за всичко и за всички, строг контрол, данъци, забрани и глоби! Така де, ако навремето цар Борис ІІІ беше забранил дивото къмпингуване, нямаше да плъзнат разни шумкари и да крадат мандрите. И други от този род.

Само че тези другари забравят една важна подробност: средният българин, онзи от непривилегированите, вече не е в ничията зона. Входът пак е забранен, но изходът не е. И той се възползва от този изход. Тихомълком напуска окупираната от „политическата класа“ територия. Скоро самозваните привилегировани ще останат сами заедно с остатъчно население от полудиви цигани и измиращи пенсионери. Защото от социализма хората бягат. От всеки социализъм, без изключение: червен, черен или кафяв; съветски социализъм, български милиционер-социализъм или полубългарски милиционер-капитализъм. Социализъмът може да победи само в много богата страна, и то за малко – докато бюрокрацията изяде чуждите пари. Другата възможност е да победи в целия свят и да установи пълна власт. Тогава вече няма да има къде да избягаш. Въпреки това не се съмнявам, че ако това стане (да не дава Господ, но знае ли човек), нормалните хора ще се разбягат из цялата Слънчева система.

Даже си мисля, че може би ние, видът Homo sapiens (съвсем друг е въпросът дали наистина сме разумни), сме произлезли от някаква група бегълци, емигрирали от някоя далечна планета с тоталитарен режим. Засега обаче не се е стигнало дотам. Ние, българите, сме практични и приспособими хора. От тукашния милиционерско-пожарникарски социалистически капитализъм има къде да избягаме. Въпросът е какво ще стане с тази територия, която нашите прадеди ни завещаха? И дали въобще самозваната „политическа класа“ си дава сметка какво всъщност прави?

 

(Бр. 6/2016 на „Златоградски вестник”)