Новини

#отархива Страници от историята: Вожд и учител ли?

понеделник, 16 май 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Нещо от скривания облик на комунистическия сатрап Георги Димитров

 

 

Този документ може да се намери само в архива на бившата комунистическа партия. Но докато там все още не може да се припари, нито пък нещо да излезе, се налага да ползваме чужди източници. В случая - книгата на Сл. Нешович - „Споразуменията в Блед”, от 1979 г., стр. 54-55. Представлява част от речта на Георги Димитров пред X пленум на БРП (к) на 10 август 1946 г. в София. Може би тя, и последвалите я действия, са причина днес все още да съществува т. нар. „македонски въпрос” и противоконституционни орга­низации като „Илинден”...

 

„...Друг е въпросът за Пи­ринския край.

Кое е новото, което трябва да внесем при из­борите във връзка с Пиринския край?

То е свързано с нашия възглед по македонския въпрос.

В нашите редове има другари, които не са очистили разбиранията си каква трябва да бъде сега нашата политика по маке­донския въпрос. Често се пропуска фактът, че основна част от македонския народ е организи­ран вече държавно и национал­но в рамките на Федеративна народна република Югославия - като Народна република Македония. На базата на тази република предстои обединяване с другите части на македонския народ, специално на македонци­те от сегашния Пирински край, чрез сключения за тази цел договор за съюз между Югосла­вия и България, който ще определи и възвръщането на Запад­ните покрайнини към България.

За подготовката на това голямо дело е необходимо при избори те за Велико народно събрание Пиринският край да има свои македонски кандидати, за да представляват те в бъдещото ВНС македонска парламентарна група.

Неправилно е да се употребяват изразите „Вардарска”, „Пиринска” или „Егейска” Македо­ния. Няма три Македонии. Съ­ществува една Македония и в основната си част тя е представена в образуваната HP Македония, която се развива в пределите на ФНРЮ (ръкопляскания).

Става дума за македонското население в Пиринския край. Това население вече трябва да се изяви като част от македонския народ, която ще бъде включе­на в HP Македония. (Бурни ръкопляскания).

Като изхождаме от това становище, трябва точно да определим нашите задачи в практическата работа. Не е достатъчно само по принцип да се признае, че македонците са отделен на­род, че не са българи или сър­би, а македонци. Това е необходимо, но не достатъчно. Македонското население в Пиринския край трябва още отсега да се подготви. Трябва да се работи за културното сближаване на това население с населението на Федеративна Македония. Необходимо е едно по-широко културно проникване сред македонците от Пиринския край и македонците от HP Македония. Необходимо е македонците от Пирин­ския край да се запознаят с историята на македонския народ.

Нужна е по-тясна връзка меж­ду македонската емиграция и нашите пирински македонци, между тях трябва да се развие колкото може по-близко сътрудничество в полза на HP Македония, което е общ интерес за всички славяни.

Ние сме кому­нисти и трябва да изискваме от пиринските македонци и от македонската емиграция участието им в борбата на българския народ за изграждане на нашата утрешна  република - да водят решителна борба срещу всички противници на сближаването между Югославия и България, срещу михайловистите и великобългарските шовинисти, против­ници на обединяването на македонския народ, противници на HP Македония и помагачи на реакцията в България.

Те тряб­ва да бъдат разгромени и из­хвърлени от редовете на движе­нието за обединяването на македонския народ, тъй като са закоравели противници на борбата за бъдещата федерация на южните славяни. (Бурни ръкопляскания)”.

(Бр. 19/1991 г. на „Златоградски вестник”)